сряда, 1 декември 2010 г.

ТРОМАВА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОЦЕДУРА НЕ Е БАРИЕРА СРЕЩУ ФАЛШИВИ ЧУЖДЕСТРАННИ ДИПЛОМИ

Всеки, който притежава диплома за завършено висше образование в учебно заведение извън България губи между шест месеца и една година в очакване българската държава да признае образователаната му степен. От дългата и тромава процедура губят дипломиралите се в чужбина бакалаври и магистри, защото не могат да започнат работа в България по специалността си. Губи и българската държава, защото докато мотае младите хора и пилее времето им за събиране и представяне на документи, на тях съвсем им се изпарява желанието да работят за нея.

Признаването на придобитото в чужбина висше образование се извършва на основание чл. 8 т.3 от Закона за висшето образование / в сила от 02.07.1999 г./ и по реда на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, приета от Министерския съвет на 14.08.2000 г. Създадената от държавата организация за признаване на висше образование, придобито в чужбина, наподобява модела, наследен от социализма. Действащите днес нормативни актове са приети преди присъединяването на България към Европейския съюз и затова не правят разграничение дали се признава диплома на гражданин на съюза, който се е обучавал във висше училище в държава-членка или се признава диплома на чужд гражданин, получена в трета страна. Условията и процедурата са еднакви за всички. Правото на ЕС не предвижда хармонизация на националните законодателства относно признаването на дипломи на висшисти, всяка държава –членка определя реда и условията , при които тя признава висше образование, придобито в чужд университет / по аргумент от чл. 165 от Лисабонския договор- консолидирана версия/. Европейски правила съществуват само относно т.нар. регламентирани професии/ лекари, медицински сестри, стоматолози, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти, архитекти, съдии, прокурори, адвокати/ и те са възприети от България в Закона за признаване на професионални кавилификации. Признаването на професионалите квалификации за регулираните професии/ изборени по-горе/ е различна процедура от тази за признаване на дипломи за завършено висше образование. Например на лекаря, завършил медицина в чужбина първо трябва да бъде призната дипломата за висше образование от министъра на образованието, след това министърът на здравеопазването трябва да признае професионалната квалификация ”лекар”, това всичко трае най-малко една година и чак след това младият лекар може да постъпи на работа в българска болница.


Република България е страна по Конвенция за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (№ 165), обн. ДВ. бр.51 от 23 .06.2000г., която е част от вътрешното право.


Според българските закони лицата, без оглед на тяхното гражданство, които са получили висше образование в чужбина имат право на признаване на придобитото образование от българската държава. Това е право, а не задължение. Липсата на държавно признаване на дипломата в България обаче няма да я направи невалидна.


За какво служи признаването от държавата на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища ? Според чл.6 от Наредбата признаването дава достъп до по-нататъшно обучение в системата на българското висше образование включително докторантура и улеснява на достъпа до пазара на труда. Последното е само една декларация. Практиката показва, че само при постъпване на „държавна работа” се изисква „държавно признаване” на чуждестранната диплома. Частните работодатели обикновено не се интересуват дали българският министър е признал чуждестранната диплома и не изискват съответното удостоверение.

Според закона компетентен орган за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище , е министърът на образованието, младежта и науката. Той се подпомага от Национален център за информация и документация. Процедурата за признаване протича в няколко етапа. Министърът назначава комисия от 12 членове с двугодишен мандат, която заседава поне веднъж месечно. Задълженията на комисията, в която освен държавни служители участват и хабилитирани лица са следните: проверява автентичността на дипломите и академичните справки; сравнява на данните от дипломата и другите представени документи с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България; взема решение за признаване на образователно-квалификационна степен на висшето образование или съответно за отказ то да бъде признато. Последният етап е издаване на удостоверение от министъра. Това удостоверение важи само на територията на Република България и не осигурява на притежателя си права, които той може да ползва в отношенията си с трети страни.

Удостоверението за признаване на висше образование не замества дипломата и не е част от нея. То е официален документ , който удостоверява, че висшето образование, придобито в чуждестранно висше училище съотвества на българските държавни изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските висши училища. Удостоверението, издадено от българското министерство на образованието, не е документ за автентичност на чуждестранната диплома, защото български държавен орган не притежава компетентност да удостоверява истинността и верността на чуждестранен официален документ. Такова удостоверяване може да извърши само оправомощен орган на държавата, в която е издадена дипломата по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, обн. ДВ бр 45 от 11.05.2001 г. Този документ, известен още като апостил, се поставя върху самата диплома и удостоверява истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало дипломата, и при необходимост автентичността на печата ,поставен върху нея.

При обосновано съмнение за истинността на представената за признаване в България чуждестранна диплома, българският орган по призване на дипломи- министърът на образованието, сезиран от назначената от него комисия, трябва незабавно да уведоми прокуратурата и полицията. Административният орган няма разследващи функции, затова той трябва да спре производството по признаване на дипломата докато се произнесе компетентният орган.

В България се дублират функциите на няколко държавни органа по признаване на дипломи и квалификации. Така например министърът на образованието признава дипломи за завършено висше образование, министърът на здравеопазването признава квалификациите на медицинските специалисти, министърът на земеделието признава квалификацията на ветеринарните лекари. Министърът на образованието координира дейностите по признаване на професионални квалификации и т.н. Случаят със злополучната висша държавна служителка и нейната фалшива чуждестранна диплома поставят въпроси за ефективността на системата за признаване на дипломи за висше образование и професионални калификации и за личната отговорност на лицата, които извършват тази дейност от името на държавата. Процедурата за признаване на чуждестранни дипломи за висше образование в България не представлява бариера срещу фалшиви чуждестранни дипломи, но е една от пречките висшисти от чужди университети да започнат работа в България




















.
















вторник, 19 октомври 2010 г.

Удължава се срокът за пререгистрация на търговците

Очакваното удължаване на срока за пререгистрация в търговския регистър е на път да се случи. Министерскияг съвет е внесъл проект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, който до края на календарната година ще бъде приет. А ето и очакваните промени:

1. Удължава се срокът за пререгистграция с шест месеца

Търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 30 юни 2011 г.
2. Удостоверението за пререгистрация ще се подава до съда

Пререгистрацията се извършва чрез вписване в търговския регистър на търговеца или на клона на чуждестранния търговец и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление от търговеца, съответно от управителя на клона, отправено до съда по регистрацията. Съдът по регистрацията изпраща до агенцията удостоверение за актуално състояние с посочване на кода му по БУЛСТАТ, както и заверен учредителен акт, дружествен договор или устав, актуален към 31 декември 2007 г.

3. Едновременно с пререгистрацията на търговеца се извършва и пререгистрация на всичките му клонове.


Каква ще е съдбата на непререгистрираните търговци - въпрос, който вълнува много хора. Дългоочакваният огтовор вече е ясен и остава да бъде установен в закона.

Всички еднолични търговци, за които не е поискана пререгистрация до 30.06.2011 г. се считат за заличени от 1 юли 2011 г., а клоновете на чуждестранните търговци се считат за закрити.

Дейността на търговските дружества и кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация до 20.06.2011 г. се прекратява на 1 юли 2011 г. Търговските дружества и кооперациите, които не са се пререгистрирали до 30.06.2011 г. нямат право да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производства, да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплащат дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения. Извършените след 30 юни 2011 г. разпоредителни действия и сделки с имущество на търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност са нищожни.

Лицата, подали заявления до 30.06.2011 г., но получили отказ за пререгистрация ще бъдат служебно пререгистрирани, ако отказът бъде отменен.

При бездействие на управителните органи на търговските дружества да поискат пререгистрация до до 30 юни 2014 г. всяко заинтересувано лице може да подаде до съда по регистрацията заявление, с което да поиска пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговско дружество и кооперация. Заинтересувано лице е страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, съдилищата и другите държавни органи, държавните съдебни изпълнители, лицата, на които са възложени публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, Националната агенция за приходите, банките и всички други кредитори на дружеството, както и кредиторите на съдружници или на член-кооператори независимо от характера на вземанията им

Пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговско дружество и кооперация с прекратена дейност може да поиска и всеки съдружник, акционер, член-кооператор и член на управителен орган. Съдът по регистрацията изпраща на агенцията удостоверение за актуално състояние, учредителен акт, дружествен договор или устав. Агенцията пререгистрира търговеца, вписва ликвидацията, назначава и вписва ликвидатор.

След изтичане на 5 години от прекратяване на дейността на непререгистрираните търговски дружества и кооперации агенцията служебно заличава тези от тях, за които не е поискана пререгистрация и обявяване в ликвидация; за които ликвидацията не е приключила поради бездействие на ликвидатора и/или на заинтересуваното лице; за които не е открито производство за обявяване в несъстоятелност. Агенцията обявява списък на заличените търговски дружества и кооперации на електронната си страница.

Пълният текст на законопроекта може да бъде прочетен на Интернет страницата на Народното дъбрание.

сряда, 4 август 2010 г.

Войната със съда срутва доверието в държавата

Не съм специалист по наказателно право и не се наемам да коментирам актовете на съда и прокуратурата по последната полицейска спецакция във връзка с покушението срещу Юри Галев. Затова давам линк към протокола от съдебното заседание на Софийския апелативен съд.   http://acs.court-bg.org/img/File/PressOffice/2010/pr-291-10.htm .

Р.s На недоволните от определението препоръчвам хубавия стар български филм "Прокурорът".

четвъртък, 29 юли 2010 г.

ВСИЧКИ ПЛАЩАМЕ ЗА ГАФОВЕТЕ НА „НАШАТА” ПОЛИЦИЯ

Случаите на полицейско насилие зачестяват и само извинение на министъра към пострадалите няма да спре негативната тенденция. Нараства и сумата на обезщетенията, които България трябва да плаща по осъдителни решения за нарушени граждански права. Тези пари се дават от бюджета на държавата, т.е обезщетенията на пострадалите са за сметка на всички граждани. Всички ние плащаме за „удоволствието” да гледаме по телевизията и вестниците в реалити формат проснати на земята полуголи мъже, а вече и жени, белезници, автомати и пр. Дори и да не искаме, ние сме принудени да търпим този филм и да плащаме за него..

При всеки показан арест се вижда превишаване на правата на полицаите, прилагане на непропорционални мерки и несъобразяване с разпоредбите на чл.74 и чл.75 от Закона за МВР. За това всеки потърпевш, било той заподозрян или по грешка малтретиран от полицията, има право да търси обезщетение. Някои пострадали от полицейско насилие си мълчат от страх, други търсят обществена подкрепа, трети знаят, че може да получат пари и си търсят правата. Обезщетенията, които присъжда Европейския съд по правата на човека варират между няколко хиляди до десетки хиляди Евро. А те могат да бъдат спестени на държавния бюджет, ако акциите на МВР се подготвят професионално и се извършват при спазване на всички законови изисквания. Това е начинът МВР министърът да напълни, т.е да не празни държавната хазна.

Защо полицаите газят закона и после ние гражданите трябва да плащаме за това? Ето това е въпросът, който има много отговори и полицейските началници ги знаят. Тогава защо допускат неподготвени , въоръжени служители да бъдат изпращани да арестуват хора. Отдавна юристи и правозащитни организации изтъкват по различни поводи, че редовият български полицай не познава НК, НПК, нито даже Закона за МВР. Редовият български полицай изпълнява само заповеди, но и за тази работа е нужно знание.

Не можеш да очакваш редовият полицай да съблюдава закона, когато агресивният PR на МВР му внушава, а не само на него, че полицията е олицетворение на закона и тя е тази, която скоро ще раздава правосъдие. Към това бих добавила и слабата професионална и физическа подготовка на тези, които извършват арести и претърсвания. След като са преминали първоначално професионално обучение никой повече не се грижи за тяхното образование и квалификация. Прокурата наблюдава и прикрива гафовете на полицията. След като се разшуми  в обществото, тогава се започват проверки и се налагат наказания. Иначе нарушенията се очекмеджават.

Ръководството на МВР нито се интересува, нито отделя средства за физическата подготовка на полицаите. Това най-добре се вижда през лятото. Повечето униформени полицаи на възраст над 35 години приличат на тюфлеци и респектират с шкембета и паласки от сланина.Тези лоени топки трудно могат да се защитят сами, ако при акция станат обект на посегателство. Затова естествената им реакция е винаги първи те да приложат физическа сила или направо да извадят оръжие. Страхът и инстинктът за самосъхрание са водещи при отсъствието на професионализъм. Затова жертви на полицейско насилие стават хора, които нито искат нито могат да окажат някаква съпротива на полицията.

 Когато не знаеш къде  и срещу кого  те праща  началникът и те е страх, хич не те е грижа за закона и правата на човека. Такъв е законът на джунглата. На битите от „нашата ”полиция плащаме всички.

петък, 2 юли 2010 г.

ПО-ВИСОКИ СЪДЕБНИ ТАКСИ ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА




През последните 15 години ежегодно се правят корекции в тарифата за съдебните такси. Естествено тези корекции водеха към повишаване на таксите. През 2004 г. с решение № 295 от 16.01.2004 г. по адм.дело № 7738/2003 Върховният административен съд отмени като незаконосъобразни разпоредбите на постановлението на Министерския съвет, с което значително бяха повишени почти всички такси.


Тези дни сред юристите се заговори, че Министерството на правосъдието обмисляло скок на някои съдебни такси. Причината била тежкото финансово състояние на съдебната  система. Вероятното увеличение на таксите ще влезе в сила от 1 януари 2011 година.


Най-вероятно щели да се увеличат таксите, които се заплащат по административните производства. В момента сумите са – за физически лица 10 лв. и за юридически – 50 лева. Изказват се мнения от членове на Висшия съдебен съвет , че когато се гледали дела с големи финансови интереси, нямало пречка таксата да бъде процент от сумата, така както е при гражданските дела. Административните дела с големи финансови интереси са предимно дела по жалби срещу данъчни и митнически актове и обжалване на актове по Закона за устройство на територията. Ако за жалбите срещу данъчни актове се въведат пропорционални такси каквито са при гражданските искови дела, много малко търговци ще могат да си позволят съдебно обжалване.То и сега не излиза никак евтино, въпреки че държавната такса е 50 лв. Жалбата срещу данъчен акт не спира неговото изпълнение и жалбоподателят трябва да плати акта въпреки, че е обжалвал решението на данъчната администрация пред съда. Обжалването не може да мине без съдебни експертизи, за които хонорарите са от 200 лв. нагоре. Към това трябва да се прибави и адвокатския хонорар, който също не е малък и така за дело със сравнително малък интерес ще се плащат четири цифрени суми. Но не само в парите е проблемът. Повишавайки държавните такси по административни дела, правителството иска да ограничи съдебния контрол над актовете на администрацията. По-високите съдебни такси означават повече необжалваеми заповеди и решения и по-малко контрол над изпълнителната власт.

.

понеделник, 28 юни 2010 г.

СОЛЕНИ ГЛОБИ ЗА ТЪРГОВЦИТЕ, НЕ ПРЕДСТАВИЛИ ФИНАНСОВИЯ СИ ОТЧЕТ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР



Слухът, който витаеше из реалното и интернет пространството, че срокът за подаване на годишен финансов отчет/ГФО/ в търговския регистър ще бъде удължен, се оказа партенка. Депутатите не рачиха да дадат отсрочка на търговците. Който търговец е успял да входира отчета си в навреме регистъра, се спасява от солена глоба.

 
Санкциите за не публикуване на ГФО са: глоба от 1500 до 2000 лв. за физическите лица, имащи задължение за публикуване на ГФО, а това са управители и изпълнителни директори на търговски дружества,  и имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.за юридическо лице и едноличен търговец. Ако административнонаказващият орган реши може да наложи едновременно глоба на управтителя и имуществена санкция на дружеството.Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.


Административно-наказателната отговорност при не публикуване на ГФО е предвидена в чл.47, ал.3 от Зсч. НАП установява нарушенията , свързани със задължението за публикуване на ГФО и издава наказателните постановления. До преди месеци приходната агенция не се занимаваше с този вид нарушение, но от скоро доста дружества получиха покани да се явят в данъчната служба за да подпишат констативен акт. Нали трябва да се пълни хазната, а нарушители –бол.

 
И пак всички се втурнаха в последния момент да бъдат изрядни. А някои още си мислят, че ще минат между капките.

сряда, 23 юни 2010 г.

СЪД ПРЕКРАТИ ДОГОВОР ЗА НАЕМ ПОРАДИ ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА

Наскоро попаднах на любопитно решение на Варненския апелативен съд, който е разгледал като втора инстанция дело, заведено от наемател на магазин в търговски център. Ищецът е поискал от съда да прекрати наемния договор, защото оборотът в магазина паднал заради ниската покупателна способност на посетителите на търговския център, а наемодателят не се е съгласил да намали наема.

 Наемателят се  позовал на чл.307 от Търговския закон, който дава възможност на съда по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

 
Това е първото решение на български съд, в което е преценено влиянието на икономическата криза върху наемното правоотношение в търговски център.. При първоинстанционното разглеждане на делото във Варненския окръжен съд искът за прекратяване на наемния договор поради „стопанска непоносимост по чл.307 от ТЗ” е бил отхвърлен.


Варненският апелативен съд е намерил, че изпълнението на договора при изменените обстоятелства/икономическата криза/ би довело до пълна икономическа невъзможност на длъжника да плаща наема. Запазването на договора се преценява като противоречащо на общите правни принципи за съблюдаване еквивалентността на престациите, предпазване на предприятието на длъжника от икономическа непоносимост, принципите на справедливостта и добросъвестността.


Как ще се развие по-нататък делото не знам, но ако има касационно разглеждане, резултатът ще бъде от значение за съдебната практика . Не е известно дали има заведени други такива дела в страната, но на този етап наемателите в моловете и другите скъпи търговски обекти предпочитат да стачкуват.

Тези, които се интересуват от казуса могат да прочетат съдебното решение тук http://www.advokatatanasova.com/turgovsko_pravo_sadebna_praktika.html

 




понеделник, 7 юни 2010 г.

ОТ МНОГО ПУБЛИЧНОСТ ГЛАВА БОЛИ

Като подхванах темата за търговския регистър искам да си кажа и другото, което ме смущава по този въпрос.. Това е прекалената публичност на регистъра. Нашият законодател толкова много се престарал, че вместо да изпише вежди избожда очи. В чл. 11. от Закона за Търговския регистър се казва, че всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. Съгласно закона Агенцията по вписванията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази. Твърдя ,че такова нещо няма в Германия, Австрия и Чехия, от където по електронен път съм се снабдявала с удостоверения за регистрирани там дружества. Предполагам, че и в други държави  няма такъв неограничен и безплатен достъп до чужди лични и фирмени данни.


Чрез българския търговски регистър всеки анонимен потребител, стига да владее български език , от всяка точка на земното кълбо чрез интернет има достъп до имена, адреси, ЕГН, номера на лични карти, образци от подписи на всички лица, представляващи и управляващи търговски дружества и еднолични търговци, регистрирани в България. Това е законосъобразно и по този въпрос вече се е произнесла Комисията за защита на личните данни с решение , което може да бъде прочетено тук  http://www.cpdp.bg/index.php?p=element_view&aid=177


Търговският регистър има за цел да направи известни на трети лица основните данни за търговците, а това са фирмата, седалището и адреса на управление, регистрирания капитал и имената на лицата, които представляват дружеството. Според Търговския закон това са данните, които се обявяват и стават известни на третите лица. Какво пише в протоколите от общите събрания, какви декларации са направили членовете на управителните органи и други фирмени документи, не са обстоятелства, от които трети лица могат да черпят права, затова тази информация не бива да бъде обществено достъпна.


Доказателствата за законосъобразност на възникване на дружеството и последващите промени в него са необходими за да се постанови вписване или отказ .Затова достъп до тези документи трябва да имат само длъжностните лица по регистрацията Ако възникне някакъв фирмен спор или има данни за извършено престъпление, заинтересуваните лица трябва да имат възможност да се снабдят с копия от фирмените документи или техния електронен образ. В момента всеки може да чете и принтира всякакви документи и да употребява съдържащите се в тях данни за всякакви цели, включително и престъпни. Обяснимо е притеснението на хората, които по необходимост предоставяме личните се данни се в регистъра. Злоупотреби са възможни всякакви.

петък, 4 юни 2010 г.

БАВЯТ СЕ ВПИСВАНИЯТА В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

От близо месец вписванията в търговския регистър се извършват за повече от десет работни дни независимо дали документите са подадени на хартиен носител или в електронен вид. Мислихме, че това е временно затруднение и проявихме разбиране. Оказа се , че тенденцията е обратната и положението ще става по-лошо. Причината била познатата липса на пари. По отношение на търговския регистър такова обяснение е проява на държавна наглост. По сметките на Агенцията за вписванията ежедневно влизат десетки хиляди левове. Това, че тези пари отивали в държавния бюджет, а от там за регистъра били отпускани недостатъчно пари са чиновнически приказки, които никого не греят. Който плаща за държавната услуга-вписване в търговския регистър, трябва да я получи навреме. Оправданията не вършат работа.

Милиони левове на данъкоплатците отидоха за създаване на търговския регистър, който беше изваден от съдебната система и премина към изпълнителната власт, с обещанието, че регистрациите ще се извършват за 3 дни и ще струват по-евтино. Какво се случва днес, след почти три години от стартирането на електронния търговски регистър, вписванията се бавят точно толкова време за колкото се извършваха в съда. Държавните такси бяха намалени с около 20%, но всъщност не всички граждани и фирми се ползват от това намаление. Ако търговец сам без адвокатска помощ тръгне да прави промени в дружеството си, рискува нещо в документите му да не е наред , за което ще получи отказ и ще трябва отново да внесе същата такса за повторно заявление. В подобни случаи съдът оставяше фирменото дело без движение и указваше на заявителя, какви документи трябва да представи без да е необходимо да внася нова държавна такса.


Разбрахме, че една от причините за забавянето в работата на регистъра била, че фирмата, която сканирала документите е отказала да извършва тази услуга, защото държавата не и плащала. Ами защо тогава се бавят регистрациите и на тези заявления, които се подават с електронен подпис? И за това сигурно ще намерят причини и обяснения, важното е работата да не върви..

неделя, 30 май 2010 г.

ПОЕТ ОТКАЗВА ДЪРЖАВНА НАГРАДА

Днешната новина е ,че поетът Борис Христов отказва да получи орден „Св. Св. Кирил и Методий” http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3016991
 Първата ми реакция беше, че това е негово право и една достойна постъпка. След това прочетох Закона за ордените и медалите на Република България. От него разбрах, че съгласно чл.2 , ал.2 от закона този орден е вторият по старшинство орден след орден ”Стара планина” и с него се награждават български и чужди граждани, които имат значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката. В закона е уредена процедурата за даване на предложения и издаване на указ за награждаване, но не е казано какво се случва ако някой не иска да бъде награден. В случая господин Христов е реагирал преди издаването на президентския указ и логично би било президентът да се съобрази с волята му и да не издаде указ за награждаването му. Иначе неявяването на поета на церемонията за връчване на държавните награди би се превърнало в политически въпрос, какъвто поетът не би искал да повдига и това е видно от писмото му до Министерския съвет.


За мен отказът на поета от държавна награда е морален акт. Всеки има право според своите убеждения да приеме или отхвърли чуждото признание, та дори то да идва от най-високопоставените хора в държавата. Подразних се от светкавично публикуваните в нета писания на някои уважавани от мен журналисти, които използуваха достойната постъпка на поета и политизираха темата. Спомних си думите на баща ми, който в годините на развития социализъм получи орден ”Кирил и Методий”, с който нито веднъж през живота си не се закичи. Като се върна в къщи след награждаването татко, светла му памет, каза : „За какво ми е орден, когато всички образовани хора в града ме познават и поздравяват, когато ме срещнат.”

понеделник, 24 май 2010 г.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ГРАМОТНОСТ

Днес, на празника на светите братя Кирил и Методий ми се щеше да пиша за мощта на просветата и по-точно, че просветата е сила, тя   е власт, която упражнява всеки, който умее да чете, пише и говори поне на майчиния си език. Просветен човек може да бъде само грамотният. Грамотност е способността за четене и писане . Колко от нас са грамотни на български език , не мога да кажа, но ежедневно се сблъсквам с неправилната употреба на български език от български граждани с различно социално положение. Срещам българи по произход , които не могат да пишат правилно на родния си език, а иначе се имат за патриоти даже и националисти.

Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани. Това е конституционната норма на чл. 36, ал.1, но в реалния живот това е само едно пожелание. Неграмотността и не доброто владеене на официалния език не са пречка да заемаш държавна служба, да преподаваш в държавно училище и университет , да работиш в обществена медия. Да не говорим, че има много граждани на държавата ни, които преживяват от държавни помощи и не могат да  напишат молба за получаването им.


Ние си мислим, че като имаме диплома за средно и висше сме грамотни. Грамотността е способност на човека,  тя е качество, което се мени и се искат постоянни усилия за запазването му.  В България гражданите  нямат стимул и задължение да поддържат и подобряват придобитата в училище грамотност.    Някой да е видял сред изискванията за заемане на определена длъжност в администрацията или в някоя фирма да фигурира отлично владеене на български език. Колкото и да се рових сред обяви за конкурси за работа не открих такова нещо. Искат работодателите определено ниво на владеене на английски и на втори чужд език, а за българския нищо не казват. Питам аз, на какъв език се общува и се води кореспонденция в държавните и  общински служби и във фирмите, регистрирани като български юридически лица. И търсейки отговора стигнах пак до Конституцията, която гласи : „ чл.36, ал.3 Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.” От този текст човек остава с усещането, че в България нормата е използване на всякакви други езици, а изключението е официалният български език. Три са посочените в закона случаи на задължително използване на български език. Първият е съдопроизводството / чл. 13 от Закона за съдебната власт, чл. 14, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс, чл.4, ал.1 от Гражданско-процесуалния кодекс и чл.21, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс/, вторият са взаимоотношенията на религиозните институции с държавата / чл. 11, ал.1 от Закона за вероизповеданията и третият е застраховането / чл. 9 а от Кодекса за застраховането/. Даже в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в сила от 27.07.2009 г, няма изрично изискване за задължително ползване на български език. За правилната употреба на езика и дума да става. В някои ведомства има назначени редактори и коректори, но в кризата и те може да бъдат съкратени катко излишни.


Множество закони поставят изисквания за изготвяне и подаване на документи на български език. Ами какво се случва, ако някои граждани не могат да се справят с това, а само посредством тези документи те могат да упражнят своите права . Вариантите са два: неграмотните да платят на консултант, който ще им състави документа и те ще се възползват от правото си или заради неграмотността си  ще останат безправни.

Неграмотността е пречка да бъдеш пълноценен гражданин на съвременна държава, но правова държава с неграмотни граждани е нонсенс.

събота, 15 май 2010 г.

СВОБОДАТА ДА НЕ СИ ПЛАТИШ ДЪЛГА

Една от темите, които в последно време развълнуваха  интернет -обществото у нас е едно решение на Върховния административен съд, което оставя в сила отмяната на наложена забрана на един български гражданин да напуска страната заради неплатен частен дълг. На сайта си публикувах резюме на съдебния акт и линк към пълния му текст. http://www.advokatatanasova.com/sabirane_na_vzemania_sadebna_praktika.html  От статистиката на сайта установих, че към тази тема има голям интерес, освен това получих запитвания от хора, които искат да се отменят същите принудителни мерки наложени спрямо тях. Това ме провокира да направя следните уточнения:.

1. Решение № 3909 от 24.03.2010 г. по адм. дело № 13704/2009 на Върховния административен съд на Република България - Седмо отделение е задължително само за страните в съдебното производство, а това са гражданинът К и директорът на Столична дирекция ”Полиция”, издал обжалваната заповед. Решението на ВАС по конкретно дело не е основание за отмяна на всички наложени забрани за напускане на страната, постановени на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС .


2. Решение № 3909 / 2010 г. на ВАС-VІІ отд. има значение за развитието на административното правосъдие с оглед прякото прилагане на норми на европейското право. Административният съд София-град и ВАС са приложили пряко Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 относно правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки, защото към момента на издаване на обжалваната заповед на директора на Столична дирекция”Полиция”, Република България не е въвела въпросната директива във вътрешното си законодателство. Иначе директивите на европейския парламент нямат пряко приложение в страните –членки на съюза. Съставът на VІІ отд на ВАС е приел, че отменения чл.76, ал.3 на ЗБДС противоречи на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО и затова по силата на върховенството на правото на Европейския съюз над вътрешното право не се е съобразил с разпоредбата на българския закон. Тук е мястото да отбележа, че съдиите от АС София-град и ВАС-VІІ отд., които са постановили коментираните решения, са се старали много и са изложили задълбочени и сериозно аргументирани мотиви към своите актове.


3. Влезлите в сила заповеди за налагане принудителната мярка по 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС не могат да бъдат отменени на основание Решение № 3909 / 2010 г. на ВАС-VІІ отд., защото решението на ВАС по конкретно дело не е правно основание по чл. 99 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ за възобновяване на производството по издаване на административни актове, нито пък е основание по чл. 239 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение.


4. По времето, когато се е водил процеса, завършил с Решение № 3909 / 2010 г. на ВАС-VІІ, спорната разпоредба на чл.76, ал.3 от ЗБДС беше отменена, променено е и заглавието на закона в Закон за българските лични документи /ЗБЛД/. От 25.12.2009 г. е в сила обаче нова разпоредба с аналогично съдържание, а именно ал.6 на чл.75, която гласи: ”Не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение.” С други думи и след въвеждане на европейските директиви, подробно описани в ЗБЛД ЗАБРАНАТА ЗА НАПУСКАНЕ НА СТРАНАТА на български и други граждани , законно пребиваващи в България, заради необезпечен дълг към български и чужди физически и юридически лица ОСТАВА.

 
5. В § 5 от Преходни и Заключителни разпоредби към ЗБЛД, публикуван в брой 26 от 2010 г. на Държавен вестник, е указано, че в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, т.е от 10.07.2010 г., се прекратява действието на принудителните административни мерки, приложени със заповеди на основание разпоредбите на отменените т. 2, 4, 5, 6, 7 и 8 на чл. 76. Алинея 3, която казваше ,че може да не се разреши напускане на страната, на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение, Е ПРОПУСНАТА в отмяната. Наложените забрани на тези лица, запазват действието си, което говори за изричната воля на българския законодател да забрани на граждани, които са осъдени за парични задължения към други лица и не са предприели плащане или поне обезпечаване на дълга си, да напускат страната.

 
6. Докато отменената разпоредба на чл. 76, ал.3 от ЗБДС даваше възможност на компетентния орган на МВР да прецени дали да наложи забрана на едно лице да напуска страната заради неплатен частен дълг, новата разпоредба на чл.75, ал.5 от ЗБЛД вменява задължение на съответните полицейски началници да наложат забраната щом има надлежно искане за това.


7. При действащия Закон за българските документи за самоличност /ЗБДС/ над всеки длъжник, независимо дали е български гражданин или законно пребиваващ в страната чужденец, грози опасността да му бъде забранено да напуска страната.


Всеки, който е имал търпението да прочете скучния ми текст, много лесно сам ще стигне до правилния отговор на въпроса свободен ли е българинът да пътува в чужбина без да е платил дълговете си в България.

четвъртък, 29 април 2010 г.

ВЗЕМАНИЯТА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ОТ АБОНАТИТЕ Й СЕ ПОГАСЯВАТ С ТРИГОДИШНА ДАВНОСТ

Погасителната давност не погасява задължението за плащане, а правото на кредитора да търси съдебна защита или принудително изпълнение. Давността не се прилага служебно от съда, защото тя е право на длъжника и той решава дали да се възползва от него. За да отблъсне претенцията на кредитора, длъжникът изрично трябва да се позове на изтекла в негова полза давност и това става чрез иск за недължимост на вземането или чрез възражение срещу иск за плащане, предявен от кредитора срещу длъжника.

 
Масовата практика на топлофикационните дружества е претендирането на неплатени сметки от абонати за последните 5 и повече години. В съдебните спорове с предмет  неплатени месечни сметки за парно съдилищата не еднакво решават въпроса дали да приложат общата петгодишна или кратката тригодишна давност спрямо длъжниците.

През миналата и настоящата година Върховният касационен съд е допуснал касационно разглеждане на спорове за неплатени месечни вноски към Топлофикация с мотив за  наличие на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК  разрешаване на значим за изхода на делото материалноправен въпрос, а именно дали месечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и съответно приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност.


В Решение N 168 от 22.12.2009 г. по търговско дело № 408/2009 година  ВКС, Търговска колегия, второ отделение приема, че задължението за плащане на консумираното количество топлинна енергия на месечни вноски представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж и това задължение се погасява с изтичането на тригодишен срок. Изискуемостта и давността за всяко периодично вземане настъпват поотделно, а за приложенето на специалната погасителна давност съгласно чл.111 б.”в” ЗЗД не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.


Цитираното по-горе съдебно решение обвързва само страните по спора, но то е показателно за актуалната практика на Върховния касационен съд по дела от и срещу топлофикационни дружества за неплатени сметки на техни абонати. Несъобразяването с практиката на ВКС е основание за допускане на касационно обжалване на дела. Затова въззивните и първоинстанционните съдилища следва да съобразяват решенията си с установената от върховната инстанция практика. Топлофикационните дружества обаче продължават да търсят вземанията си от абонати за пет години назад, а понякога и за повече. Събраните погасени по давност вземания не са недължимоплатени и не могат да бъдат поискани обратно.

Текстът на решението на ВКС може да прочетете тук: http://www.vks.bg/vks_p03.php




петък, 23 април 2010 г.

КАКВО СПЕСТЯВАМЕ С ПРЕРЕГИСТРАЦИЯТА В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР НА НЕРАБОТЕЩО ДРУЖЕСТВО

Има много хора, които са регистрирали търговски дружества и не извършват дейност. Те знаят, че след 31.12.2010 г. фирмите им ще бъдат служебно прекратени и се надяват това да стане без тяхно участие.

За разлика от пререгистрацията служебното прекратяване на търговско дружество не означава безплатна услуга, предоставена от държавата. След 30 юни 2011 г. Агенцията по вписванията ще започне да назначава служебно ликвидатори, ако до тази дата тя не успее да намери управител, изпълнителен директор или неограничено отговорен съдружник, комуто да възложи извършването на ликвидацията. Списъкът на служебните ликвидатори вече е одобрен и публикуван на сайта на търговския регистър. Разноските за производството по ликвидация са за сметка на търговеца. Той дължи месечна заплата на ликвидатора. Заплатата на служебния ликвидатор се определя от агенцията. Служебната ликвидация трябва да приключи за 6 месеца, което означава, че ликвидаторат може да вземе до шест месечни заплати.

Най-важното, което хората не знаят е, че членовете на управителните органи отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството, свързани с производството по ликвидация след служебно прекратяване на дружеството.Това е уредено в § 5, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър. В закона е указано, че ако имуществото на търговеца е недостатъчно да покрие разноските по ликвидацията, те се поемат от агенцията за сметка на събираните по чл. 12 такси.


Държавата  обаче няма да пропусне да си събере парите, които е дала за заплати на ликвидаторите. Тъй като управителите, членовете на съветите на директорите и неограничено отговорните съдружници носят солидарна отговорност за разноските по ликвидацията, нищо чудно някой ден те да получат на домашния си адрес известие, че имат установено публично държавно вземане, което трябва да се плати в определен срок.


Пререгистрацията в търговския регистър, съвместена с искане за откриване на производство по ликвидация на дружеството, спестява всички описани по-горе разноски. Освен това държавна такса не се дължи.

четвъртък, 15 април 2010 г.

Светлозар Бенчев -един от най-деликатните съвременни български художници



За Светлозар Бенчев , когото лично познавам от много години, изкуството е  цивилизационната  форма за овладяване на хаоса, а рисунката е своеобразен опит за медитация. Той е един от художниците, които поддържат романтизма. Творбите му звучат нежно, леко, ефирно, може би защото той не споделя агресията, която блика от много съвременни художествени произведения. Светозар има теми, които през годините го вълнуват и той периодично се връща към тях. Една от тях е "Дама с шапка" - съвременният човек с неговите мечти. Това е символът на цивилизацията, която иска да излезе с някаква идея отгоре, нова мисъл, мечта, измерение. Но и вид елегантност на духа. Другата е "Стихиите" и борбата и хармонията между тях. Художникът има по-глобален поглед към Вселената и Космоса, към силите на водата, огъня, земята, въздуха.


Светозар Бенчев е доцент, ръководител на катедра „Рисуване” В Националната художествена академия. Негови творби притежават галерии в Париж, Линц, Баден Баден, Амстердам, Токио.


В Арт център „Алтера” от 8 април до 5 май 2010 г. е представена изложбата на Светозар Бенчев „ ОБЕКТИ- рисунки и живопис”. Според автора обектът в изкуството е създадена от художника алтернативна реалност. Той може да бъде и самодостатъчен като художествен факт, но може да е и проводник на разнопосочни послания. Независимо дали е дву- или триизмерен, той очаква активното отношение на зрителя, който влиза в контакт с него, откривайки закодираните логика, смисъл и подтекст.


Какво се случва докато наблюдаваме обектите ? Странна метаморфоза! Наред с реалните предмети – шапка, крило, череши - навлизат внушения от един иреален, фантастичен свят.Двата свята-реалният и иреалният –се сливат и ни обхваща усещане за безвремие, за пространство, в което липсват отправните точки Тук е Сега. Зрителят възприема изобразените персонажи със стойности и категории, неподатливи на времето: хармония, медитация, стремеж към единение с природата...

Снимките, които публикувам са предоставени с любезната съдействие на г-жа Дима Недялкова-Каприева от Арт център „ Алтера”, бул.”Драган Цанков” 36 /сградата на Интерпред/ партер – вляво, тел.: 969 32 30, GSM: 0888 408 599 e-mail: galeria_altera@mail.bg, http://www.altera-bg.com/

































понеделник, 12 април 2010 г.

ЩО Е ТО "ФИСКАЛНО" ТЪЛКУВАНЕ НА ЗАКОНА ?

За "фискално " тълкуване на закона чух за първи път от журналист по повод указанието на НАП, с което данъчната администрация се опита да увеличи задълженията за социални осигуровки на съдружниците в ООД. Без да претендирам за научност ще се опитам да дам определение за „фискално” тълкуване на закона. Фискално е тълкуването на закона, при което на правната норма се придава смисъл, служещ за увеличаване на задълженията и намаляване на правата на данъчните субекти. Всеки студент по право ще ме репликира, че това е противоконституционно, защото данъци, данъчни облекчения и данъчни утежнения могат да се установяват само със закон. Да, ама НАП има друго виждане по въпроса.

Аз обаче имам нов пример за „фискално”тълкуване на закона. С чл. 22 а от Закона за доходите на физическите лица , в сила от 01.01.2010 г., е въведено данъчно облекчение за млади семейства. За да възникне тази данъчна преференция трябва едновременно да са изпълнени три условия. Тук иде реч за първото от тях, а именно договорът за ипотечен кредит да е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак. На пръв прочит текстът е ясен. За да се ползва данъчното облекчение е необходим граждански брак. Законът не поставя изрично изискване, кога трябва да е сключен бракът. НАП е решила обаче, че нейните служители няма да разберат правилно закона и им е изпратила писмо с изх. № 91-00-41 от 29.01.2010 г. В него се казва „ ако договорът за ипотечен кредит е сключен преди сключването на гражданския брак, няма да е налице първото от условията, при наличието на които може да се ползва данъчното облекчение за млади семейства. Освен това, изискването лицата да "имат" сключен граждански брак трябва да е налице и към 31 декември на годината, за която ще се ползва данъчното облекчение”. С това писмо НАП орязва правата на младите семейства, които са сключили граждански брак след като са изтеглили кредит за закупуване на жилище. Като имаме пред вид, че младите хора съжителстват без брак , купуват жилище с ипотечен кредит и чак след това се женят официално, можем да твърдим, че повечето от младите семейства  няма да могат да ползват законовата облага заради тълкуванията на някой чиновник от НАП.

Всеки тълкува закона така както може и както си иска и това не е обезпокоително, защото не всяко тълкуване е задължително. Според чл. 51 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. Задължително тълкуване на данъчни закони може да дава само Народното събрание. В определени от закона случаи съдът също може да дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това обаче не се отнася за съдебни решения, с които се отменят ревизионни актове. Дори и съдът не може да дава задължителни тълкувания на правни норми, с които се установяват данъчни задължения.


Писмото на НАП, с което „фискално” се тълкува чл. 22 а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, създаде обичайното объркване сред данъкоплатците. За пореден път НАП си присвоява функцията на законодател. Вероятно някои от правоимащите ще се откажат да поискат намаляване на дължимия данък, други ще пробват да се възползват от облагата. Срокът е до 30 април 2010 г. Данъчното облекчение ще се реализира чрез актове за прихващане и възстановяване. Те , както и отказите да се издадат такива актове, подлежат на обжалване. С други думи, ще има работа за адвокатите. Ама това ли беше целта на „фискалното тълкуване” ? Щото целта на закона е друга и тя е ясно дефинирана в мотивите към законопроекта за промяна на ЗДДФЛ.

За тези, които не можаха да разберат текста ми за „фискалното” тълуване на закона, ще кажа кратко „Царят дава, пъдарят не дава”.









сряда, 7 април 2010 г.

ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ НА СТРАНАТА НА ДАНЪЧЕН ДЛЪЖНИК

Наскоро НАП публично оповести намерението си да отнема задграничните паспорти на български граждани, които дължат големи парични суми за данъци, осигуровки и глоби.

Уважението към закона изисква да се придържаме стриктно към правните норми и да кажем следното: МВР може да не допусне напускане на страната на лице, което има неплатени задължения към държавата за данъци, осигуровки и глоби. Това е т.нар. принудителна мярка съгласно чл.75 т.5 от Закона за българските лични документи. Тя се прилага спрямо лица, които имат неплатени задължения в размер над 5 000 лева , които са получили призовка за доброволно изпълнение от публичния изпълнител и не са представили обезпечение в размер на лихвите и главницата.


Едновременно със или след поканата за доброволно изпълнение публичният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи  да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. За фиска забраната за напускане на страната на данъчен длажник е една възможност да се гарантира по-бързо издължаване на гражданите и фирмите към бюджета. До сега тази мярка се прилагаше предимно за управители и директори на дружества, които имат неплатени данъчни задължения в големи размери. Оправдано е намерението на данъчната администрация за по-стриктно прилагане на закона към всички длъжници, особено в условията на финансова криза.

В средствата за масова информация представители на данъчната администрация правят некоректни изявления относно принудителната административна мярка, която имат намерение да налагат спрямо данъчните длъжници. Неверни са твърденията, че от мярката щели да бъдат засегнати само лица, които пътуват извън Европейския съюз със задраничен паспорт. Данъчните длъжници с наложена принудителна мярка по чл.75, ал.5 от Закона за българските лични документи няма да бъдат допускани от МВР да преминават държавните граници на Република България без значение дали представят на граничните полицаи лична карта или задграничен паспорт.


Принудителната административна мярка ”забрана за напускане на страната” се налага с мотивирана заповед от длъжностни лица, упълномощени от министъра на МВР да упражняват съответното правомощие, обикновено това са директорите на ОДМВР. Издаването на заповедите и тяхното обжалване се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата срещу заповедта не спира изпълнението.

събота, 3 април 2010 г.

Телевизиите в България се превърнаха в пресслужби на МВР



От няколко месеца телевизиите в България се надпреварват да излъчват служебна видео информация на МВР за проведени показни арести. Телевизионният зрител видя с какво огнестрелно оръжие се извършват арестите, какви предпазни средства и уреди за нощно виждане ползват полицаите по време на акции, показани бяха и всички видове помощни средства, с които българската полицията разполага. Служебните филми на МВР могат да подпомогнат вътрешноведомствени проверки и разследвания за правилност и законосъобразност на проведените полицейски мероприятия. Кадрите могат да се ползват при обучение на бъдещи полицаи как не трябва да се извършват арести например: мъж по пижама, проснат по очи на домашния килим с насочени срещу него дула на автомати, друг мъж в болничен коридор сам си подава ръцете да му сложат белезници и след това бива принуден да коленичи пред арестуващите го полицаи и т.н.

Служебните филми на МВР не са подходящи за излъчване по телевизията, защото публично показват грешките на полицаите, а понякога и превишаване на правата им . Вместо за повишаване на рейтинга на министерството и неговите началници, филмите на МВР могат да предизвикат разследавния , дисциплинарни или наказателни санкции за участващите в акциите полицаи. Ето защо, за разпространението на тези филми е необходимо съгласието на участниците в тях. Надянатата маска на лицето не прави полицаите нито безправни, нито безотговорни.

Арестът не е изпълнение на наложено наказание. Полицейското задържане по чл. 63, ал.1 от ЗМВР и задържането под стража по чл.63 от НПК са мерки за неотклонение, чиято единствена  цел е да се попречи на заподозрения и обвиняемия да се укрият и/или да извършат друго престъпление. Според чл. 64 от ЗВМР на лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 5, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. При задържането под стража полицаите са длъжни да пазят човешкото достойнство на арестуваните лица, дори те да са заподозрени в извършване на тежко престъпление.

Филмираните арести са служебна информация на МВР и то има право да откаже достъп до нея, ако достъпът  засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация /чл.37, ал.1 т.2 от Закона за достъп до общестена инфорамация/. Под трето лице трябва да се разбира не само арестувания, но и членовете на неговото семейство, собственика на жилището или офиса,където е извършено задържането. Пресцентърът на МВР не се съобразява с тази разпоредба на закона и не само, че не отказва достъп до своята служебна информация,  но сам я предлага на телевизиите.

Показването по телевизията на кадри с арестуваните, направени в близък план, в унизителни пози и показващи лицата  им нарушава техни основни граждански и конституционни права. Арестуваният е невинен до доказване на противното и никой няма право да заснема и разпростанява публично кадри с  неговото задържане под стража без съгласието на фотографираните лица, а това е не  само арестуваният, но и маскираните полицаи до него. От това, което видях по телевизията, ми стана ясно, че полицията е използвала непропорционални силови мерки и е изразходвала излишни държавни средства при задържане на лица, които не оказват никаква съпротива при задържането им . Пък и времето и мястото на арестите не предполагат, че тези задържаните могат да използат оръжие и взрив. Унизително беше, че след обезвреждането на задържаните същите бяха фотографирани с белезници под дулото на полицейското оръжие, за назидание на телевизионните зрители.

Служебните филми на МВР, излъчвани по телевизиите , често пъти съдържат класифицирана информация. Затова  авторитетните европейски телевизии не показват самите арести, а само заснети в далечен план кадри по извеждането на арестуваните и качването им в полицейските кoли. 

Ако редакторите на телевизионните новини бяха се замислили над това, което им предоставя пресцентъра на МВР и не бяха допуснали показването на скандалните реплики на един софийски прокурор, който по време на арест произнесе присъда на задържания, щеше да бъде спестен всеобщия резил, че през 21 век България все още не е правова държава. Какъв беше общественият интерес от показаните кадри - да разберат хората, че може да бъде арестуван бивш министър или да видят как  един прокурор нарушава закона по време на полицейска акция?

По въпроса за публичните арести вече много се пише и говори, вероятно ще има заведени дела срещу държавата, МВР и някои обслужващи го телевизии.

За да не си чешим езиците напразно и да бъдем общественополезни, нека поставим следните теми за обсъждане сред юристи, журналисти и PR специалисти: Трябва ли да има професионални журналистически стандарти за излъчване по телевизията на кадри от полицейски акции? Какво да бъде съотношението между обществения интерес за информираност и защитата на достойнството на личността при показване на полицейски арести ? Длъжно ли МВР да отказва достъп до служебната си информация, когато този достъп засяга интересите на трето лице и няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация ? По смисъла на Закона за достъп до обществена информация по „трето лице” следва да се разбира не само арестувания, но и членовете на неговото семейство, лицето в чийто дом или офис се извършва ареста и др. Кой следи дали с излъчваната по телевизията служебна информация от МВР не се разкрива държавна тайна по смисъла на Закона за класифицираната информация ? Длъжни ли са журналистите да съблюдават гражданските права на лица, уличени в извършване на престъпление. Имат ли право телевизионните журналисти на лична преценка кои от представените им от МВР кадри да показват публично и носят ли за това отговорност?

вторник, 30 март 2010 г.

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ. Кой я издава ?

Европейската заповед за плащане се издава от съответния орган във всяка една държава-членка, който е компетентен според местното законодателство по отношение на европейски заповеди за плащане или свързаните с тях въпроси. Най-често това е съд, чиято местна и функционална подсъдност се уреждат от вътрешното процесуално право.

Компетентен да издаде европейска заповед за плащане е съдът на държавата-членка, в която длъжникът има местоживеене, независимо от неговото гражданство.
Особена комепетентност е определена за случаи на потребителски договори.Ако длъжник е потребителят и договорът е сключен с цел , която може да бъде считана като попадаща извън неговата професионална дейност, единствено съдилищата на държавата-членка по местоживеенето на ответника по смисъла на член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001, са компетентни да издадат срещу него европейска заповед за плащане.
Според общите правила за компетентност, ако български гражданин или юридическо лице, регистрирано в България, имат длъжник в друга държава –членка, те трябва да сезират нейния съд.

Български съд трябва да издаде европейска заповед за плащане срещу длъжници, които живеят в България. Те могат да бъдат български граждани, граждани на други държави-членки на ЕС или граждани на държави, извън ЕС. За чуждите граждани важи правилото, че те трябва да пребивават на територията на България на законно основание и да имат регистриран постоянен адрес. Компетентността на българския съд се определя от чл. 625 от ГПК и това е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, окръжният съд по седалището на юридическото лице-длъжник или окръжният съд по местоизпълнението. В последния случай това е мястото, където длъжникът има имоти или други вещи, които могат да бъдат предмет на принудително изпълнение за удовлетворяване на парични вземания.

По правилото за специална компетентност на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, европейска заповед за изпълнение може да бъде издадена от съд на държава –членка, различна от тази, в която е местоживеенето на длъжника. Това е само в случай, че вземането произхожда от договор. В този случай компетентен е съдът на държавата-членка по местоизпълнението на задължението. Ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е: в случай на продажба на стоки, мястото в държава-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, а в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава-членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. Например: български търговец е трябвало да достави стоки в Германия, но не е изпълнил точно задължението си и за това е била уговорена неустойка. Германският купувач може да се обърне към германски съд и да се снабди с европейска заповед за плащане на неустойката срещу длъжника си в България.

Ако срещу длъжник с местоживеене в България е издадена европейска заповед за плащане от съда на друга държава – членка, български съд трябва да издаде изпълнителен лист. Според чл. 627 от ГПК молбата за издаване на такъв документ се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.

понеделник, 29 март 2010 г.

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ. Кой може да поиска издаването й

Европейската заповед за плащане е уредена с Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и  от 2008 година процедурата за нейното издаване е достъпна за гражданите на ЕС и лицата, постоянно пребиваващи на територията на съюза.

Европейската заповед за плащане представлява изпълнително основание съгласно чл.627 от българския ГПК и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист и да започне принудително производство срещу длъжник, който има местоживеене или месторегистрация на територията на Република България.

Процедурата за издаване на европейска заповед за плащане позволява на кредиторите да получават безспорните си граждански и търговски вземания съгласно единна процедура, действаща въз основа на стандартни формуляри и води до ускоряване и опрстяване на трансграничните изпълнителни производства и до намаляване на разходите , свързани с тях.

Регламентът, който има пряко действие и силата на закон за всяка държава-членка на ЕС, позволява свободно обръщение на европейски заповеди за плащане в държавите-членки чрез определяне на минимални стандарти. Спазването им премахва необходимостта от каквото и да е междинно производство в държавата-членка за признаване и привеждане в изпълнение на изпълнително основание, издадено от чужда държава.

Кой може да поиска издаване на европейска заповед за плащане ?

Ищец може да бъде всяко лице , което има местоживеене или обичайно пребивава в държава- членка на ЕС. Местоживеенето се определя в съответствие с членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Важно е да се подчертае, че правото да се иска издаване на европейска заповед за плащане е поставено в зависимост от местопребиваването и местоживеенето, а не от гражданството на ищеца. Второто условие е ищецът и ответникът да имат местоживеене или обичайно пребиваване в различни държави-членки.

Регламентът за създаване на процедура за издаване на европейска заповед за плащане не се прилага единствено в Дания .

Вземането на ищеца може да произхожда от всякакви граждански или търговски сделки.

Европейска заповед за плащане може да се издаде за вземания, произтичащи от извъндоговорни задължения, освен ако те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг, или те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост на имущество. 
Европейска заповед за плащане не се издава за права на собственост, произтичащи от семейни отношения, завещания или правоприемство. Процедурата не се прилага и при несъстоятелност, производства, свързани с ликвидация на неплатежоспособни дружества или други юридически лица, съдебни спогодби, споразумения и аналогични производства. От приложното поле на европейската заповед за плащане са изключени вземания за социално осигуряване, данъци, мита и обезщетения , произхождащи от отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт.

събота, 13 март 2010 г.

НЕОБХОДИМО Е ПРОИЗНАСЯНЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА



Приемаме, че се е осъществила малко вероятната хипотеза, при която  в парламента се е формирало необходимото мнозинство от 160 депутати за повдигане обвинение на президента за нарушаване на Конституцията. 
 
Конституционният съд е сезиран и трябва да се произнесе по обвинението” Президентът е нарушил гражданско право по чл.32 от Конституцията на министър Дянков като е публикувал стенограма от срещата им в президентството.”

Решението за повдигане на обвинение от Народното събрание срещу президента е изпратено в КС заедно с мотивите, писмените доказателства и протоколите от пленарните заседания. Конституционният съд  за първи път ще  действа като същински съд и ще правораздава.  Председателят на съда образува производство, определя трима съдии-докладчици, датата за разглеждане и уведомява обвинения. Преписи от решението на НС, писмените доказателства и протоколите се изпращат на обвинения, който представя доказателства. Обвиненият има право да участва в производството със защита, включително и адвокати. В производството участва и определен от Народното събрание народен представител, който поддържа обвинението, т.е изпълнява ролята на прокурор. Конституционният съд разглежда делото в състав най-малко 3/4 от всички членове, т.е освен назначените от президента трябва да участват и съдиите от квотата на НС или от съдебната власт, най-добре е ако се съберат всичките. Все пак има преценент в българското право. Обвиненият има право на лични обяснения пред съда. КС постановява решението си с тайно гласуване. Решението е, че повдигнатото обвинение е неоснователно.  Това все пак е моята прогноза, но тя вероятно ще се сбъдне, ако започне процедура за импийчмънт.

Член 32 от Конституцията брани личния живот на гражданите. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие. Президентът и министърът са участвали в качеството си на публични личности в публична среща в сградата на президентството. Публичните личности доброволно са се поставили във фокуса на общественото внимание и сами са редуцирали правото си на личен живот. Обществото има право на информация за техните служебни и протоколни прояви. Според практиката на Европейския съд по правата на човека, правото на неприкосновеност на личното пространство, влючително забраната за фотографиране и записване, не се отнася до лицата, представляващи институции. Българският конституционен съд се съобразява с практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. По обвинението, че е нарушил канституцията като е публикувал стенограма от разговора си с министър, президентът вероятно ще бъде оправдан.

Ако оправдаването на президента от Конституционният съд е целта на парламентарното мнозинство, дансингът е техен. Танцът ще бъде страстен, но кратък. Хората ще гледат ново реалити и няма да мислят за новото увеличение на данъците. Всяко шоу си има цена и тя се плаща от зрителите. Каква е действителната цена на акцията по отстраняването на президента от власт ? Трябва ли да се ангажират усилията на поне три държавни институции и да се харчат парите на данъкоплатците, за да се установи, че КОНСТИТУЦИОНЕН ПРОБЛЕМ НЯМА.

Политическите и етични оценки за поведението на политиците се дават от гласоподавателите на избори. Конституционният съд няма такава компетентност. В етичен план Първанов загуби от това, че нарочно публикува стенограмата от разговора си с Дянков и го злепостави пред обществото. Трябва ли да му се дава шанс да бъде оправдан от Конституционния съд, заради това, че Конституцията не предвижда отстраняване на президента заради сбърканите му ценности.

Няма знак за равенство между конституционен и морален проблем. Конституционният съд не е мешаре и не разрешава махленски свади.

А дали вече не е дошло времето Конституционният съд да се произнесе по въпроса за предсрочно прекратяване на пълномощията на президент, за да се сложи веднъж за винаги край на плашилото”импийчмънт” ? Някои депутати трябва да поискат тълкуване на конституцията. За съжаление гражданите нямаме това право.





































.






понеделник, 8 март 2010 г.

ПРОТЕСТЕН ПРИЗИВ



През последните дни получих много положителни отзиви за публикациите ми във връзка с № 24-00-07 от 25.03.2010 г. Бях решила да закрия вече тази тема, но обещественият отзук на моя скромен глас ме окуражи да продължа. Днес получих запитвания и желание за включване в моя протест. Във връзка с това искам да уточня, че нямам ресурс и политически мотив да организирам митинги, шествия и други подобни акции. Не искам да пъдя господин министъра на финансите от България, защото той ще си тръгне, когато му дойде времето. Не искам оставката на шефа на НАП, защото той ми се вижда свестен човек и добър професионалист. Не искам уволнение на експертите от НАП, написали скандалното указание.

Аз искам: Изпълнителният директор на НАП бързо да оттегли указанието си с изх. № 24-00-07 от 25.03.2010 и своевременно да уведоми за това всички свои подчинени.
Чиновниците да не се опитват да тълкуват законите така, че да товарят гражданите и фирмите с допълнителни публични задължения.


Подкрепям всякакви форми на мирен протест срещу скандалното указание, защото считам, че на този етап  това е най-ефикасното средство за защита срещу него. Указанията на НАП не са нито подзаконов нормативен акт нито общ административен акт и затова не могат да бъдат директно атакувани пред съд. Ако не бъде оказан обществен натиск върху изпълнителния директор на НАП да оттегли указанието до своите подчинени, рискуваме те да започнат да издават ревизионни актове за начет и след това всеки сам трябва да се спасява поединично.


Указанието на НАП с изх. № 24-00-07 от 25.03.2010 не удря само дребния бизнес и т.нар.микрофирми. Крайно време е да се събудят и други хора, като например:  
Колегите-адвокати, които са регистрирали адвокатски дружества. Управляващите съдружници  са принудени да внасят двойни осигуровки.
Лекарите, които са регистрирали практиката си под формата на ЕООД и се водят негов управител.
Фармацевтите, собственици на ЕООД, които сами извършват продажби в своите аптеки.
Архитекти и инженери, които са управители на дружествата си и се занимават с проектна, консултантска и строителноконтролна дейност.
Дипломирани –експерт счетоводители, които са организирали дейността си под формата на ООД.


Радвам се, че някои журналисти проявиха професионален интерес към броженията срещу скандалното указание на НАП. Уверявам ги , че темата е много по-благоприятна и ползотворна от поредните междуличностни разправии на първите държавни мъже.

събота, 6 март 2010 г.

УКАЗАНИЕТО НА НАП ПРОТИВОРЕЧИ НА КОНСТИТУЦИЯТА

Преди малко в новините по bTV видях Анонимкото, за когото написах статията си в Свежо „Някой дописа указанието на НАП” или както е истинското й заглавие в блога ми „Някой в НАП става нагъл”. Не запомних името на експерта, но ми направи впечатление, че той многократно се позоваваше на Кодекса на социално осигуряване и цитираше закона тъй както дяволът чете евенгелието.


Ще бъда кратка „НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ЕКСПЕРТА НА НАП. ТОЙ ЛЪЖЕ.

Няма норма в Кодекса на социално осигуряване, която да задължава гражданите да се осигуряват едновременно на две и повече основания. Двойното държавно обществено осигуряване, за каквото настоява НАП, представлява данъчно утежнение. Конституцията на Република България казва в чл. 60. гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. Такъв закон още не приет. За сега.
Искам да напомня правомощието на НАП по чл. 3. , ал.1 от Закона за НАП. Агенцията обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им. Ако ще ни обслужват като ни увеличават осигурителната тежест, ще се наложи да протестираме като гърците. Виждаме как става това .

петък, 5 март 2010 г.

НЯКОЙ ОТ НАП СТАНА НАГЪЛ


Преди три дни публикувах в блога си  статията „НАП тълкува закона както дявола- евангелието”. Признавам, че не са я прочели много хора, но пък тя даде повод други блогъри и журналисти да се включат по тема, която от месец вълнува предимно счетоводителите, осигуровките на съдружниците и управителите на ООД.


Днес в блога ми като коментар беше шернат текст от сайта на НАП. Публикацията е в рубриката „Актуално” и няма посочен автор. Няма да правя професионален коментар на написаното, защото това не е годен правен текст. Публикацията в официалния сайт на НАП не е обикновено замазване на мазалото, а си е половин политически гаф. Ясно е, че има напрежение в обществото и затова шефовете на финансовата институция трябва да изслушат засегнатите граждани-данъкоплатци и НАП да излезе с официално становище по въпроса.

Обръщам се към анонимния автор на текста „Съдружници и собственици в търговски дружества се осигуряват в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност”, защото съм сигурна, че в близките дни шефовете на НАП и НОИ ще кажат, че се е получила някаква грешка и ще си измият ръцете с него.

Драги ми Анонимко,

1. Общественото осигуряване е конституционно право на всеки български гражданин /чл. 51, ал.1 от Конституцията на РБ/.

2. Общественото осигуряване се извършва на законно основание , а не в зависимост от упражняваната трудова дейност.

3. Законното основание е текст от Кодекса за социално осигуряване, например чл.4, ал.1 т.7 4 от КСО и определя , че изпълнителят по договор за възлагане управлението на търговско дружества ще се осигурява за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Отделно от управлението на дружеството, управителят може да кара кола, да мие пода, да прави кафе, но за тази работа ти не можеш нито да го убедиш, нито да го задължиш да внася още осигуровки. Ако много искаш да го направиш, трябва да подготвиш не указание-тълкувание, а законопроект, който да стане ЗАКОН.

4.Съдружникът сам преценя дали да сключи договор за управление с дружеството , за да си гарантира заплата, отпуска и разни екстри. Едноличен собственик на капитала на ЕООД, който сам управлява дружеството на практика извършва същата трудова дейност като едноличния търговец, разликата е само в отговорността  за вреди спрямо трети лица. Този човек няма нужда от договор за възлагане на управлението.  Щом няма такъв договор, той ще се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт/чл.4, ал.3 т. 2 от КСО/. Според твоята логика същия този човек трябва да се осигурява още веднъж за същите рискове и на основание  чл.4, ал.1 т. 7 от КСО. Колкото и пари да даде човек на държавата за осигуровки за старост и смърт , веднъж се остарява и веднъж се умира. Даже и НОИ дава само една пенсия.

5. От поста ти в официалния сайт на НАП става ясно, че имаш зъб на финанансовоконсултантските дружества. Сигурно мислиш, че там колегите ти печелят много и трябва да бъдат принудени да внасят повече пари в хазната. Не е нужно да пишеш указания, които ще засегнат и други търговци - хлебари, превозвачи, хотелиери, строители. Напусни си добре платената държавна работа, излез на пазара на консултантски услуги и се осигурявай обществено за каквото ти дойде на ум.


Поздравявам избраната днес/05.03.2010 г./ директорка на НОИ г-жа Христина Митрева и искрено й желая здраве и успех в работата. Надявам че,  едно от първите неща , които ще свърши на новия си пост ще бъде да оправи  кашата, която НАП  забърка.