вторник, 30 март 2010 г.

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ. Кой я издава ?

Европейската заповед за плащане се издава от съответния орган във всяка една държава-членка, който е компетентен според местното законодателство по отношение на европейски заповеди за плащане или свързаните с тях въпроси. Най-често това е съд, чиято местна и функционална подсъдност се уреждат от вътрешното процесуално право.

Компетентен да издаде европейска заповед за плащане е съдът на държавата-членка, в която длъжникът има местоживеене, независимо от неговото гражданство.
Особена комепетентност е определена за случаи на потребителски договори.Ако длъжник е потребителят и договорът е сключен с цел , която може да бъде считана като попадаща извън неговата професионална дейност, единствено съдилищата на държавата-членка по местоживеенето на ответника по смисъла на член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001, са компетентни да издадат срещу него европейска заповед за плащане.
Според общите правила за компетентност, ако български гражданин или юридическо лице, регистрирано в България, имат длъжник в друга държава –членка, те трябва да сезират нейния съд.

Български съд трябва да издаде европейска заповед за плащане срещу длъжници, които живеят в България. Те могат да бъдат български граждани, граждани на други държави-членки на ЕС или граждани на държави, извън ЕС. За чуждите граждани важи правилото, че те трябва да пребивават на територията на България на законно основание и да имат регистриран постоянен адрес. Компетентността на българския съд се определя от чл. 625 от ГПК и това е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, окръжният съд по седалището на юридическото лице-длъжник или окръжният съд по местоизпълнението. В последния случай това е мястото, където длъжникът има имоти или други вещи, които могат да бъдат предмет на принудително изпълнение за удовлетворяване на парични вземания.

По правилото за специална компетентност на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, европейска заповед за изпълнение може да бъде издадена от съд на държава –членка, различна от тази, в която е местоживеенето на длъжника. Това е само в случай, че вземането произхожда от договор. В този случай компетентен е съдът на държавата-членка по местоизпълнението на задължението. Ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е: в случай на продажба на стоки, мястото в държава-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, а в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава-членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. Например: български търговец е трябвало да достави стоки в Германия, но не е изпълнил точно задължението си и за това е била уговорена неустойка. Германският купувач може да се обърне към германски съд и да се снабди с европейска заповед за плащане на неустойката срещу длъжника си в България.

Ако срещу длъжник с местоживеене в България е издадена европейска заповед за плащане от съда на друга държава – членка, български съд трябва да издаде изпълнителен лист. Според чл. 627 от ГПК молбата за издаване на такъв документ се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.

понеделник, 29 март 2010 г.

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ. Кой може да поиска издаването й

Европейската заповед за плащане е уредена с Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и  от 2008 година процедурата за нейното издаване е достъпна за гражданите на ЕС и лицата, постоянно пребиваващи на територията на съюза.

Европейската заповед за плащане представлява изпълнително основание съгласно чл.627 от българския ГПК и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист и да започне принудително производство срещу длъжник, който има местоживеене или месторегистрация на територията на Република България.

Процедурата за издаване на европейска заповед за плащане позволява на кредиторите да получават безспорните си граждански и търговски вземания съгласно единна процедура, действаща въз основа на стандартни формуляри и води до ускоряване и опрстяване на трансграничните изпълнителни производства и до намаляване на разходите , свързани с тях.

Регламентът, който има пряко действие и силата на закон за всяка държава-членка на ЕС, позволява свободно обръщение на европейски заповеди за плащане в държавите-членки чрез определяне на минимални стандарти. Спазването им премахва необходимостта от каквото и да е междинно производство в държавата-членка за признаване и привеждане в изпълнение на изпълнително основание, издадено от чужда държава.

Кой може да поиска издаване на европейска заповед за плащане ?

Ищец може да бъде всяко лице , което има местоживеене или обичайно пребивава в държава- членка на ЕС. Местоживеенето се определя в съответствие с членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Важно е да се подчертае, че правото да се иска издаване на европейска заповед за плащане е поставено в зависимост от местопребиваването и местоживеенето, а не от гражданството на ищеца. Второто условие е ищецът и ответникът да имат местоживеене или обичайно пребиваване в различни държави-членки.

Регламентът за създаване на процедура за издаване на европейска заповед за плащане не се прилага единствено в Дания .

Вземането на ищеца може да произхожда от всякакви граждански или търговски сделки.

Европейска заповед за плащане може да се издаде за вземания, произтичащи от извъндоговорни задължения, освен ако те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг, или те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост на имущество. 
Европейска заповед за плащане не се издава за права на собственост, произтичащи от семейни отношения, завещания или правоприемство. Процедурата не се прилага и при несъстоятелност, производства, свързани с ликвидация на неплатежоспособни дружества или други юридически лица, съдебни спогодби, споразумения и аналогични производства. От приложното поле на европейската заповед за плащане са изключени вземания за социално осигуряване, данъци, мита и обезщетения , произхождащи от отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт.

събота, 13 март 2010 г.

НЕОБХОДИМО Е ПРОИЗНАСЯНЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА



Приемаме, че се е осъществила малко вероятната хипотеза, при която  в парламента се е формирало необходимото мнозинство от 160 депутати за повдигане обвинение на президента за нарушаване на Конституцията. 
 
Конституционният съд е сезиран и трябва да се произнесе по обвинението” Президентът е нарушил гражданско право по чл.32 от Конституцията на министър Дянков като е публикувал стенограма от срещата им в президентството.”

Решението за повдигане на обвинение от Народното събрание срещу президента е изпратено в КС заедно с мотивите, писмените доказателства и протоколите от пленарните заседания. Конституционният съд  за първи път ще  действа като същински съд и ще правораздава.  Председателят на съда образува производство, определя трима съдии-докладчици, датата за разглеждане и уведомява обвинения. Преписи от решението на НС, писмените доказателства и протоколите се изпращат на обвинения, който представя доказателства. Обвиненият има право да участва в производството със защита, включително и адвокати. В производството участва и определен от Народното събрание народен представител, който поддържа обвинението, т.е изпълнява ролята на прокурор. Конституционният съд разглежда делото в състав най-малко 3/4 от всички членове, т.е освен назначените от президента трябва да участват и съдиите от квотата на НС или от съдебната власт, най-добре е ако се съберат всичките. Все пак има преценент в българското право. Обвиненият има право на лични обяснения пред съда. КС постановява решението си с тайно гласуване. Решението е, че повдигнатото обвинение е неоснователно.  Това все пак е моята прогноза, но тя вероятно ще се сбъдне, ако започне процедура за импийчмънт.

Член 32 от Конституцията брани личния живот на гражданите. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие. Президентът и министърът са участвали в качеството си на публични личности в публична среща в сградата на президентството. Публичните личности доброволно са се поставили във фокуса на общественото внимание и сами са редуцирали правото си на личен живот. Обществото има право на информация за техните служебни и протоколни прояви. Според практиката на Европейския съд по правата на човека, правото на неприкосновеност на личното пространство, влючително забраната за фотографиране и записване, не се отнася до лицата, представляващи институции. Българският конституционен съд се съобразява с практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. По обвинението, че е нарушил канституцията като е публикувал стенограма от разговора си с министър, президентът вероятно ще бъде оправдан.

Ако оправдаването на президента от Конституционният съд е целта на парламентарното мнозинство, дансингът е техен. Танцът ще бъде страстен, но кратък. Хората ще гледат ново реалити и няма да мислят за новото увеличение на данъците. Всяко шоу си има цена и тя се плаща от зрителите. Каква е действителната цена на акцията по отстраняването на президента от власт ? Трябва ли да се ангажират усилията на поне три държавни институции и да се харчат парите на данъкоплатците, за да се установи, че КОНСТИТУЦИОНЕН ПРОБЛЕМ НЯМА.

Политическите и етични оценки за поведението на политиците се дават от гласоподавателите на избори. Конституционният съд няма такава компетентност. В етичен план Първанов загуби от това, че нарочно публикува стенограмата от разговора си с Дянков и го злепостави пред обществото. Трябва ли да му се дава шанс да бъде оправдан от Конституционния съд, заради това, че Конституцията не предвижда отстраняване на президента заради сбърканите му ценности.

Няма знак за равенство между конституционен и морален проблем. Конституционният съд не е мешаре и не разрешава махленски свади.

А дали вече не е дошло времето Конституционният съд да се произнесе по въпроса за предсрочно прекратяване на пълномощията на президент, за да се сложи веднъж за винаги край на плашилото”импийчмънт” ? Някои депутати трябва да поискат тълкуване на конституцията. За съжаление гражданите нямаме това право.





































.






понеделник, 8 март 2010 г.

ПРОТЕСТЕН ПРИЗИВ



През последните дни получих много положителни отзиви за публикациите ми във връзка с № 24-00-07 от 25.03.2010 г. Бях решила да закрия вече тази тема, но обещественият отзук на моя скромен глас ме окуражи да продължа. Днес получих запитвания и желание за включване в моя протест. Във връзка с това искам да уточня, че нямам ресурс и политически мотив да организирам митинги, шествия и други подобни акции. Не искам да пъдя господин министъра на финансите от България, защото той ще си тръгне, когато му дойде времето. Не искам оставката на шефа на НАП, защото той ми се вижда свестен човек и добър професионалист. Не искам уволнение на експертите от НАП, написали скандалното указание.

Аз искам: Изпълнителният директор на НАП бързо да оттегли указанието си с изх. № 24-00-07 от 25.03.2010 и своевременно да уведоми за това всички свои подчинени.
Чиновниците да не се опитват да тълкуват законите така, че да товарят гражданите и фирмите с допълнителни публични задължения.


Подкрепям всякакви форми на мирен протест срещу скандалното указание, защото считам, че на този етап  това е най-ефикасното средство за защита срещу него. Указанията на НАП не са нито подзаконов нормативен акт нито общ административен акт и затова не могат да бъдат директно атакувани пред съд. Ако не бъде оказан обществен натиск върху изпълнителния директор на НАП да оттегли указанието до своите подчинени, рискуваме те да започнат да издават ревизионни актове за начет и след това всеки сам трябва да се спасява поединично.


Указанието на НАП с изх. № 24-00-07 от 25.03.2010 не удря само дребния бизнес и т.нар.микрофирми. Крайно време е да се събудят и други хора, като например:  
Колегите-адвокати, които са регистрирали адвокатски дружества. Управляващите съдружници  са принудени да внасят двойни осигуровки.
Лекарите, които са регистрирали практиката си под формата на ЕООД и се водят негов управител.
Фармацевтите, собственици на ЕООД, които сами извършват продажби в своите аптеки.
Архитекти и инженери, които са управители на дружествата си и се занимават с проектна, консултантска и строителноконтролна дейност.
Дипломирани –експерт счетоводители, които са организирали дейността си под формата на ООД.


Радвам се, че някои журналисти проявиха професионален интерес към броженията срещу скандалното указание на НАП. Уверявам ги , че темата е много по-благоприятна и ползотворна от поредните междуличностни разправии на първите държавни мъже.

събота, 6 март 2010 г.

УКАЗАНИЕТО НА НАП ПРОТИВОРЕЧИ НА КОНСТИТУЦИЯТА

Преди малко в новините по bTV видях Анонимкото, за когото написах статията си в Свежо „Някой дописа указанието на НАП” или както е истинското й заглавие в блога ми „Някой в НАП става нагъл”. Не запомних името на експерта, но ми направи впечатление, че той многократно се позоваваше на Кодекса на социално осигуряване и цитираше закона тъй както дяволът чете евенгелието.


Ще бъда кратка „НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ЕКСПЕРТА НА НАП. ТОЙ ЛЪЖЕ.

Няма норма в Кодекса на социално осигуряване, която да задължава гражданите да се осигуряват едновременно на две и повече основания. Двойното държавно обществено осигуряване, за каквото настоява НАП, представлява данъчно утежнение. Конституцията на Република България казва в чл. 60. гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. Такъв закон още не приет. За сега.
Искам да напомня правомощието на НАП по чл. 3. , ал.1 от Закона за НАП. Агенцията обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им. Ако ще ни обслужват като ни увеличават осигурителната тежест, ще се наложи да протестираме като гърците. Виждаме как става това .

петък, 5 март 2010 г.

НЯКОЙ ОТ НАП СТАНА НАГЪЛ


Преди три дни публикувах в блога си  статията „НАП тълкува закона както дявола- евангелието”. Признавам, че не са я прочели много хора, но пък тя даде повод други блогъри и журналисти да се включат по тема, която от месец вълнува предимно счетоводителите, осигуровките на съдружниците и управителите на ООД.


Днес в блога ми като коментар беше шернат текст от сайта на НАП. Публикацията е в рубриката „Актуално” и няма посочен автор. Няма да правя професионален коментар на написаното, защото това не е годен правен текст. Публикацията в официалния сайт на НАП не е обикновено замазване на мазалото, а си е половин политически гаф. Ясно е, че има напрежение в обществото и затова шефовете на финансовата институция трябва да изслушат засегнатите граждани-данъкоплатци и НАП да излезе с официално становище по въпроса.

Обръщам се към анонимния автор на текста „Съдружници и собственици в търговски дружества се осигуряват в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност”, защото съм сигурна, че в близките дни шефовете на НАП и НОИ ще кажат, че се е получила някаква грешка и ще си измият ръцете с него.

Драги ми Анонимко,

1. Общественото осигуряване е конституционно право на всеки български гражданин /чл. 51, ал.1 от Конституцията на РБ/.

2. Общественото осигуряване се извършва на законно основание , а не в зависимост от упражняваната трудова дейност.

3. Законното основание е текст от Кодекса за социално осигуряване, например чл.4, ал.1 т.7 4 от КСО и определя , че изпълнителят по договор за възлагане управлението на търговско дружества ще се осигурява за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Отделно от управлението на дружеството, управителят може да кара кола, да мие пода, да прави кафе, но за тази работа ти не можеш нито да го убедиш, нито да го задължиш да внася още осигуровки. Ако много искаш да го направиш, трябва да подготвиш не указание-тълкувание, а законопроект, който да стане ЗАКОН.

4.Съдружникът сам преценя дали да сключи договор за управление с дружеството , за да си гарантира заплата, отпуска и разни екстри. Едноличен собственик на капитала на ЕООД, който сам управлява дружеството на практика извършва същата трудова дейност като едноличния търговец, разликата е само в отговорността  за вреди спрямо трети лица. Този човек няма нужда от договор за възлагане на управлението.  Щом няма такъв договор, той ще се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт/чл.4, ал.3 т. 2 от КСО/. Според твоята логика същия този човек трябва да се осигурява още веднъж за същите рискове и на основание  чл.4, ал.1 т. 7 от КСО. Колкото и пари да даде човек на държавата за осигуровки за старост и смърт , веднъж се остарява и веднъж се умира. Даже и НОИ дава само една пенсия.

5. От поста ти в официалния сайт на НАП става ясно, че имаш зъб на финанансовоконсултантските дружества. Сигурно мислиш, че там колегите ти печелят много и трябва да бъдат принудени да внасят повече пари в хазната. Не е нужно да пишеш указания, които ще засегнат и други търговци - хлебари, превозвачи, хотелиери, строители. Напусни си добре платената държавна работа, излез на пазара на консултантски услуги и се осигурявай обществено за каквото ти дойде на ум.


Поздравявам избраната днес/05.03.2010 г./ директорка на НОИ г-жа Христина Митрева и искрено й желая здраве и успех в работата. Надявам че,  едно от първите неща , които ще свърши на новия си пост ще бъде да оправи  кашата, която НАП  забърка.






































вторник, 2 март 2010 г.

НАП ТЪЛКУВА ЗАКОНА КАКТО ДЯВОЛЪТ - ЕВАНГЕЛИЕТО

Не мога да се сдържа да не напиша статия след като прочетох Указание на Националната агенция по приходите с изх. № 24-00-07 от 25.02.2010 г., публикувано на Интернет сайта на ведомството http://portal.nap.bg   В документа са тълкувани законови разпоредби за социалното осигуряване на изпълнители по договори за възлагане на управлението като е обърнато особено внимание на съдружниците в ООД, които осъщестяват фунцията на управител. Преди да изложа мнението си по същество дължа на читателите следните уточнения.


Указанията на НАП, подписани от нейния изпълнителен директор, са задължителни само за органите и служителите на агенцията. Тези документи не са нормативни актове и не съдържат правни норми. Тълкуването на закона, което е направила НАП, не е задължително нито гражданите и техните организации, нито за съдилищата. Обаче след като са получили указания от изпълнителния директор на НАП, компетентните органи ще започнат да издават ревизионни актове за начет. Вероятно тези актове и потвърждаващите ги решения на директорите на ТПСО, основани на дадените от НАП тълкувания, ще бъдат отменени от съда. Преди да се гледа делото обаче жалбоподателят трябва да е внесъл парите за начета или поне да е представил обезпечения, за да бъде спряно принудителното изпълнение.


Известно е, пенсионната ситема на България е устроена така, че осигуровките, които внасят работещите граждани се събират в общ кюп и служат за плащане на пенсии и социални помощи. НАП търси всякакви възможности за набавяне на пари за бюджета на държавата и на ДОО. Някой висш държавен чиновник се е сетил, че съдружниците в ООД могат да бъдат притиснати да внасят още повече осигуровки.


Не искам да съм на мястото на колегите-юристи, които са написали текста на коментираното указание на НАП. Не се съмнявам в техните юридически знания и професионален опит, но начинът по който са тълкували чл. 4, ал.1 т.7 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл.141 ал.7 , чл.241 ал.6 и чл.244, ал.7 от Търговския закон, подсказва че са изпълнили поръчка под натиска на техните началници. Правя това твърдение с убеждението, че юристите от НАП добре познават досегашната практика на Върховния административен съд, който в решенията си по подобни казуси, ясно и категорично е направил разграничение между личен труд за управление на дружеството и изпълнение на договор за възлагане на управлението, както и че писмената форма на договора за управление е условие за неговата валидност и предпоставка за възникване на задължение за осигуряване по чл. 4, ал.1 т. 7 от КСО.


И сега направо към същината на проблема. Според Указание на НАП изх. № 24-00-07 от 25.02.2010 г. Търговският закон въвеждал изискване отношенията между управителите на ЕООД, членовете на съвета на директорите и на управителния съвет на АД да бъдат уредени с договор за възлагане, сключен в писмена форма. Липсата на такъв договор не променял основанието, на което лицата подлежали на ДОО, при условие, че същите упражнявали трудова дейност. Според НАП трудовата дейност по своята същност представлявала дейност по управление и контрол на търговски дружества. Който не бил изпълнил законовото изискване за сключен в писмена форма договор за възлагане на управлението, се е облагодетелствал неоснователно от противоправното си поведение.


В Указание с изх. № 24-00-07 от 25.02.2010 г. НАП е изопачил смисъла на тълкуваните правни норми. Цитирам дословно законовите текстове: чл. 141, ал. 7 от ТЗ за ООД „Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик” , чл. 241 , ал. 6 от ТЗ за АД с двустепенна система на управление ”Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик”, чл. 244 ал.7 от ТЗ за АД с едностепенна система на управление „Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик.” Очевидно е , горните текстове не създават задължение за визиранине в тях лица да сключват договори за управление. В противен случай правните норми биха имали следната редакция : избраният за управител /изпълнителен член и т.н. / длъжен да сключи с дружеството договор за управление/.


Щом като липсва изрично законово задължение за сключване на такъв договор, неговата липса не е противоправно поведение, защото не е нарушена императивна правна норма. Липсата на писмен договор за управление води до липса на задължен субект за ДДО на основание чл. 4, ал. 1 т.7 от КСО. Това според указанието на НАП било неоснователно обогатяване от противоправно поведение. Коментарът е излишен.


Никой не може да бъде задължаван да сключва какъвто и да е договор. Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Държавата трябва да зачита свободата на договарянето, което сама е въздигнала за правен принцип в чл. 9 от ЗЗД. Този принцип  означава, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.


Договорът за възлагане на управление гарантира възнаграждението на управителя, полагащите му се отпуски, бонуси и други екстри. Съдружникът в ООД , който е избран за управител на дружеството има свободата сам да определя дали ще сключи договор за управление или не. Във всички случаи той е длъжен да управлява и представлява дружеството съобразно закона, учредителния договор и решенията на общото събрание на съдружниците и носи отговорност за това.


Изпълнителят на договор за управление, независимо дали е съдружник или не, е длъжен да се осигурява на основание чл.4, ал.1 т. от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Ако съдружник, който съвместява качеството управител на ООД няма сключен договор за управление, той трябва да се осигурява на основание чл. 4, ал.3 т. 2 от КСО за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Разликата при двете хипотези е размерът на осигуритилните вноски. Ако лицето се осигурява като изпълнител по договор за управление, той ще дължи повече пари на хазната. Това обяснява усърдието на НАП да принуди повече хора да сключат договори за управление с дружествата, в които същевременно те са и съдружници.


С Указание с изх. № 24-00-07 от 25.02.2010 г. НАП нарушава два основни принципа на правото – принципа на свободата на договоряне и принципа за недопустимост на разширително тълкуване на правни норми, установяващи публични задължения.


Правова е тази държава, в която самата тя и нейните органи стриктно спазват законите. Тогава те могат да изискват същото и от гражданите. Хазната няма да се напълни чрез разширително тълкуване , изопачаващо смисъла на данъчни и осигурителни норми и увеличаващо данъчната тежест на гражданите. Такова отношение към данъкоплатците подтиква към корупция и сива икономика.