понеделник, 28 юни 2010 г.

СОЛЕНИ ГЛОБИ ЗА ТЪРГОВЦИТЕ, НЕ ПРЕДСТАВИЛИ ФИНАНСОВИЯ СИ ОТЧЕТ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР



Слухът, който витаеше из реалното и интернет пространството, че срокът за подаване на годишен финансов отчет/ГФО/ в търговския регистър ще бъде удължен, се оказа партенка. Депутатите не рачиха да дадат отсрочка на търговците. Който търговец е успял да входира отчета си в навреме регистъра, се спасява от солена глоба.

 
Санкциите за не публикуване на ГФО са: глоба от 1500 до 2000 лв. за физическите лица, имащи задължение за публикуване на ГФО, а това са управители и изпълнителни директори на търговски дружества,  и имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.за юридическо лице и едноличен търговец. Ако административнонаказващият орган реши може да наложи едновременно глоба на управтителя и имуществена санкция на дружеството.Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.


Административно-наказателната отговорност при не публикуване на ГФО е предвидена в чл.47, ал.3 от Зсч. НАП установява нарушенията , свързани със задължението за публикуване на ГФО и издава наказателните постановления. До преди месеци приходната агенция не се занимаваше с този вид нарушение, но от скоро доста дружества получиха покани да се явят в данъчната служба за да подпишат констативен акт. Нали трябва да се пълни хазната, а нарушители –бол.

 
И пак всички се втурнаха в последния момент да бъдат изрядни. А някои още си мислят, че ще минат между капките.

сряда, 23 юни 2010 г.

СЪД ПРЕКРАТИ ДОГОВОР ЗА НАЕМ ПОРАДИ ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА

Наскоро попаднах на любопитно решение на Варненския апелативен съд, който е разгледал като втора инстанция дело, заведено от наемател на магазин в търговски център. Ищецът е поискал от съда да прекрати наемния договор, защото оборотът в магазина паднал заради ниската покупателна способност на посетителите на търговския център, а наемодателят не се е съгласил да намали наема.

 Наемателят се  позовал на чл.307 от Търговския закон, който дава възможност на съда по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

 
Това е първото решение на български съд, в което е преценено влиянието на икономическата криза върху наемното правоотношение в търговски център.. При първоинстанционното разглеждане на делото във Варненския окръжен съд искът за прекратяване на наемния договор поради „стопанска непоносимост по чл.307 от ТЗ” е бил отхвърлен.


Варненският апелативен съд е намерил, че изпълнението на договора при изменените обстоятелства/икономическата криза/ би довело до пълна икономическа невъзможност на длъжника да плаща наема. Запазването на договора се преценява като противоречащо на общите правни принципи за съблюдаване еквивалентността на престациите, предпазване на предприятието на длъжника от икономическа непоносимост, принципите на справедливостта и добросъвестността.


Как ще се развие по-нататък делото не знам, но ако има касационно разглеждане, резултатът ще бъде от значение за съдебната практика . Не е известно дали има заведени други такива дела в страната, но на този етап наемателите в моловете и другите скъпи търговски обекти предпочитат да стачкуват.

Тези, които се интересуват от казуса могат да прочетат съдебното решение тук http://www.advokatatanasova.com/turgovsko_pravo_sadebna_praktika.html

 




понеделник, 7 юни 2010 г.

ОТ МНОГО ПУБЛИЧНОСТ ГЛАВА БОЛИ

Като подхванах темата за търговския регистър искам да си кажа и другото, което ме смущава по този въпрос.. Това е прекалената публичност на регистъра. Нашият законодател толкова много се престарал, че вместо да изпише вежди избожда очи. В чл. 11. от Закона за Търговския регистър се казва, че всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. Съгласно закона Агенцията по вписванията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази. Твърдя ,че такова нещо няма в Германия, Австрия и Чехия, от където по електронен път съм се снабдявала с удостоверения за регистрирани там дружества. Предполагам, че и в други държави  няма такъв неограничен и безплатен достъп до чужди лични и фирмени данни.


Чрез българския търговски регистър всеки анонимен потребител, стига да владее български език , от всяка точка на земното кълбо чрез интернет има достъп до имена, адреси, ЕГН, номера на лични карти, образци от подписи на всички лица, представляващи и управляващи търговски дружества и еднолични търговци, регистрирани в България. Това е законосъобразно и по този въпрос вече се е произнесла Комисията за защита на личните данни с решение , което може да бъде прочетено тук  http://www.cpdp.bg/index.php?p=element_view&aid=177


Търговският регистър има за цел да направи известни на трети лица основните данни за търговците, а това са фирмата, седалището и адреса на управление, регистрирания капитал и имената на лицата, които представляват дружеството. Според Търговския закон това са данните, които се обявяват и стават известни на третите лица. Какво пише в протоколите от общите събрания, какви декларации са направили членовете на управителните органи и други фирмени документи, не са обстоятелства, от които трети лица могат да черпят права, затова тази информация не бива да бъде обществено достъпна.


Доказателствата за законосъобразност на възникване на дружеството и последващите промени в него са необходими за да се постанови вписване или отказ .Затова достъп до тези документи трябва да имат само длъжностните лица по регистрацията Ако възникне някакъв фирмен спор или има данни за извършено престъпление, заинтересуваните лица трябва да имат възможност да се снабдят с копия от фирмените документи или техния електронен образ. В момента всеки може да чете и принтира всякакви документи и да употребява съдържащите се в тях данни за всякакви цели, включително и престъпни. Обяснимо е притеснението на хората, които по необходимост предоставяме личните се данни се в регистъра. Злоупотреби са възможни всякакви.

петък, 4 юни 2010 г.

БАВЯТ СЕ ВПИСВАНИЯТА В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

От близо месец вписванията в търговския регистър се извършват за повече от десет работни дни независимо дали документите са подадени на хартиен носител или в електронен вид. Мислихме, че това е временно затруднение и проявихме разбиране. Оказа се , че тенденцията е обратната и положението ще става по-лошо. Причината била познатата липса на пари. По отношение на търговския регистър такова обяснение е проява на държавна наглост. По сметките на Агенцията за вписванията ежедневно влизат десетки хиляди левове. Това, че тези пари отивали в държавния бюджет, а от там за регистъра били отпускани недостатъчно пари са чиновнически приказки, които никого не греят. Който плаща за държавната услуга-вписване в търговския регистър, трябва да я получи навреме. Оправданията не вършат работа.

Милиони левове на данъкоплатците отидоха за създаване на търговския регистър, който беше изваден от съдебната система и премина към изпълнителната власт, с обещанието, че регистрациите ще се извършват за 3 дни и ще струват по-евтино. Какво се случва днес, след почти три години от стартирането на електронния търговски регистър, вписванията се бавят точно толкова време за колкото се извършваха в съда. Държавните такси бяха намалени с около 20%, но всъщност не всички граждани и фирми се ползват от това намаление. Ако търговец сам без адвокатска помощ тръгне да прави промени в дружеството си, рискува нещо в документите му да не е наред , за което ще получи отказ и ще трябва отново да внесе същата такса за повторно заявление. В подобни случаи съдът оставяше фирменото дело без движение и указваше на заявителя, какви документи трябва да представи без да е необходимо да внася нова държавна такса.


Разбрахме, че една от причините за забавянето в работата на регистъра била, че фирмата, която сканирала документите е отказала да извършва тази услуга, защото държавата не и плащала. Ами защо тогава се бавят регистрациите и на тези заявления, които се подават с електронен подпис? И за това сигурно ще намерят причини и обяснения, важното е работата да не върви..