вторник, 1 февруари 2011 г.

Заповед за плащане срещу починал длъжник

Все по-често се сблъскваме с проблема за издадена заповед за плащане срещу починал длъжник. Това са както заповеди по чл. 410 ГПК, издадени в полза на доставчици на обществени услуги – енергоразпределителни и топлофикационни дружества, В и К, така и заповеди за незабавно плащане по чл. 417 ГПК , издадени в полза на банки срещу техни длъжници-кредитополучатели.

Въпросът, който има ключово значение за проблема е кога е починал длъжника- преди подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане , след като същата е била издадена или след издаване на изпълнителния лист.

Ако въз основа на заповедта за плащане има издаден изпълнителен лист срещу длъжника и неговата смърт е настъпила след издаване на изпълнителния лист, същият може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис/ чл.429, ал.2 от ГПК/. При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.

В практиката най-големи спорове предизвиква хипотезата, при която длъжникът е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане и преди издаване на самата заповед. Вече има практика на Върховния касационен съд, търговска колегия относно надлежната страна в заповедното производство при констатирана смърт на длъжника.

За да възникне процесуално правоотношение, страните, посочени в молбата за издаване на заповед за плащане, трябва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край способността на физическите лица да бъдат страна в гражданския процес. До тук съдебната практика е непротиворечива. Какво се случва с издадените заповеди за изпълнение ? Едната възможност е те да бъдат обезсилени от районния съд, издал заповедта. Тази теза се застъпва в практиката на Търговската колегия, І търговско отделение на ВКС. Според съда, при смърт на длъжника е преди заявлението за издаване на заповед за плащане е на лице нередовност на сезирането. Тъй като починалият длъжник няма процесуална дееспособност липсва процесуално отношение и тази липса не може да бъде отстранена. Последицата от това е десезиране на съда чрез прекратяване на образуваното производство. Както е посочено в мотивите към Определение № 225 от 27.04.2009 г. по частно търговско дело № 221/2009 г., на ВКС, търговска колегия, І търговско отделение нередовността на сезирането има за правна последица и невъзможността да бъдат предприети процесуални действия, в това число не може да бъде разрешен повдигнатия правен спор, тъй като постановения акт не може да обвърже несъществуващата страна и съответно да породи търсените правни последици.

В Определение № 54 от 11.02.2009 г. по ч. т. д. № 401/2008 г., Т. к., І т. о. на ВКС много точно е обяснено защо е възможно обезсилване на издадена заповед за плащане срещу починал длъжник . Според разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК, е отклонение от принципната забрана по чл. 246 от ГПК за отмяна или изменение на решението от постановилия го съд. В заповедното производство е допустимо обезсилването на издадена заповед за изпълнение. За влизането в сила на заповедта за изпълнение е създаден специален ред в нормата на чл. 416 от ГПК - ако длъжникът не е подал възражение или подаденото възражение е оттеглено. Развитието на заповедното производство е поставено в зависимост от процесуалното поведение на длъжника и на заявителя - при оспорване на заповедта и непредявяване на иск по чл. 415, ал. 2 - заповедта се обезсилва, а в хипотезата по чл. 416 от ГПК - въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист. При първоначална липса на процесуално правоспособен длъжник заповедното производство в частта по оспорване на вземането, респ. по издаването на изпълнителен лист не би могло да продължи, поради което заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена от съда, който е постановил издаването й.

В практиката се срещат определения на въззивни съдебни състави / окръжен съд действащ като второинстонционен/ и районни съдии , които отказват за обезсилят издадена заповед срещу починал длъжник с мотива, че нямало специална законова норма, която да овластява съда да обезсили собствения си съдебен акт. Защитата срещу такива определения е частното обжалване. Това обаче няма да реши абсурдния казус някой да бъде осъден след смъртта си. Необходима е изрична разпоредба на закона, която за указва как да процедира съда, ако се окаже че е издал заповед за плащане срещу починал длъжник. Допълнението на ГПК е за предпочитане пред другата възможност- тълкувателно решение на ВКС, които да задължи съдилищата да решават еднакво гореописания казус.