Длъжниците могат свободно да пътуват в ЕС, ама не съвсем

Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд реши, че заповедта, с която се прилага принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските документи за самоличност (чл. 76, т. 3 отм.) подлежи на отмяна от съда, когато противоречи на Директива 2004/38/ЕО. Това е диспозитивът на Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. и е задължителен на всички административни съдилища в България, които са длъжни занапред да съобразяват решенията си с тълкуването, което дадоха върховните магистрати.

Делото беше образувано по предложение на бившия председател на ВАС Константин Пенчев , който на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт зададе на Общото събрание на колегиите въпроса „Подлежи ли на отмяна от съда заповедта за налагане на принудителна административна мярка, издадена на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските документи за самоличност (респективно чл. 76, т. 3 (отм.) от същия закон), поради противоречие с Директива 2004/38? ?”. Деветнадесет съдии са изразили мотивирано становище, че Общото събрание на съдиите при ВАС е следвало да отклони искането на председателя на ВАС за приемане на тълкувателно решение и са подписали решението с особено мнение. Сред подписалите с особено мнение е и съдия-докладчикът по делото Соня Янкулова. Според нея и още десет нейни колеги Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по поставения въпрос, защото той изисква да се установи точното съдържание на разпоредбите на европейското първично и производно право – Договора за функциониране на Европейския съюз и Директива 2004/38/ЕО.

Основните положения в мотивите на тълкувателното постановление са следните:

1. Основен принцип на правото на Европейския съюз е приматът му над националното право. Правото на Европейския съюз е с безусловно предимство, в случай на противоречие, пред действащото национално право. С оглед на това следва да бъде отменена от съда като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена на основание чл. 75, т. 6, респективно чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), ако противоречи на конкретна норма на Директива 2004/38/ЕО, която норма има директен ефект.

2. Нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД въвежда ограничение на правото на свободно движение и на пребиваване в рамките на територията на държавите - членки на Европейския съюз, което всеки български гражданин има като гражданин на Европейския съюз - чл. 20, §1 Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС).

3. Съгласно разпоредбата на чл. 27, §1 на Директива 2004/38/ЕО държавите членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства само по съображения, свързани с обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве. Тези ограничения се тълкуват стеснително и не могат да бъдат схващани като обща клауза. В обхвата на тези изключения държавите членки са свободни да поставят определени императивни интереси на обществото, но като „зачитат всички правила на общностното право, които, от една страна, целят да ограничат дискреционната власт на държавите членки в това отношение, а от друга, да гарантират, че правата на адресата на рестриктивните мерки са защитени”

4.Европейският законодател, допускайки тези ограничения при упражняването на основното субективно право на гражданите на Европейския съюз – правото на свободно движение, установява и гаранции – ясни и конкретни изисквания, които следва да са налице при прилагане на ограниченията. Гаранциите са: забрана за позоваване на съображения за икономически цели изискване мерките да са в съответствие с принципа на пропорционалност и на недискриминация, да се основават изключително на личното поведение на субекта , както и личното поведение да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото .

5. Налаганите ограничителни мерки по съображения за обществен ред или обществена сигурност трябва да са съответни на степента на опасност, която конкретните обстоятелства от личното поведение на лицето разкриват. Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен интерес, да засягат в най-малка степен правата на частното лице.

6. При констатиране на това противоречие между европейското и националното право националният съдия е длъжен, в рамките на своята компетентност, „да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма” , както и „без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред”

Тълкувателно постановление № 2 от 22..03.2011 г на ВАС не разрешава окончателно проблема на длъжниците, на които е забранено да напускат страната. Това решение има действие за бъдеще и то касае само случаите, при които тепърва ще бъде прилагана принудителната административна мярка по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД . Жалбоподателите ще могат да се позоват на тълкувателното решение на ВАС само, ако са обжалвали пред административния съд заповедта на МВР, с която им е наложена забрана да напускат страната. Това неминуемо ще доведе до увеличаване на броя на съдебно административните производства, защото само съдът може да отмени заповедта , ако тя противоречи на Директива 2004/38. Полицейските началници, които са оправомощени да налагат принудителната мярка по искане най-често на съдебните изпълнители са длъжни да се издадат съответната заповед. Нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е императивна и задължава МВР при надлежно сезиране, единствено да установи наличието на визираните в хипотезата на нормата факти и ако ги констатира – да наложи принудителната мярка. Органът няма право да извършва каквато и да било преценка на други факти и обстоятелства, в т.ч. и на такива, които са индивидуални за конкретния адресат.

 

При констатиране на това противоречие между Директива 2004/38 и чл. 75, т. 6 от ЗБЛД административният съдия е длъжен, в рамките на своята компетентност, „да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма” , както и „без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред”. Това гласи тълкувателното постановление. На ход е народното събрание да приведе Закона за българските лични документи в съответствие с европейското законодателство. Дотогава длъжниците към физически и юридически лица, в т.ч тези срещу които има образувани изпълнителни дела за плащане на сметки за ток, парно, вода, телефон и други, преди да предприемат пътуване в чужбина трябва да проверят в паспортните служби за евентуална забрана да напускат страната.



Заповед за плащане срещу починал длъжник

Все по-често се сблъскваме с проблема за издадена заповед за плащане срещу починал длъжник. Това са както заповеди по чл. 410 ГПК, издадени в полза на доставчици на обществени услуги – енергоразпределителни и топлофикационни дружества, В и К, така и заповеди за незабавно плащане по чл. 417 ГПК , издадени в полза на банки срещу техни длъжници-кредитополучатели.

Въпросът, който има ключово значение за проблема е кога е починал длъжника- преди подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане , след като същата е била издадена или след издаване на изпълнителния лист.

Ако въз основа на заповедта за плащане има издаден изпълнителен лист срещу длъжника и неговата смърт е настъпила след издаване на изпълнителния лист, същият може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис/ чл.429, ал.2 от ГПК/. При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.

В практиката най-големи спорове предизвиква хипотезата, при която длъжникът е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане и преди издаване на самата заповед. Вече има практика на Върховния касационен съд, търговска колегия относно надлежната страна в заповедното производство при констатирана смърт на длъжника.

За да възникне процесуално правоотношение, страните, посочени в молбата за издаване на заповед за плащане, трябва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край способността на физическите лица да бъдат страна в гражданския процес. До тук съдебната практика е непротиворечива. Какво се случва с издадените заповеди за изпълнение ? Едната възможност е те да бъдат обезсилени от районния съд, издал заповедта. Тази теза се застъпва в практиката на Търговската колегия, І търговско отделение на ВКС. Според съда, при смърт на длъжника е преди заявлението за издаване на заповед за плащане е на лице нередовност на сезирането. Тъй като починалият длъжник няма процесуална дееспособност липсва процесуално отношение и тази липса не може да бъде отстранена. Последицата от това е десезиране на съда чрез прекратяване на образуваното производство. Както е посочено в мотивите към Определение № 225 от 27.04.2009 г. по частно търговско дело № 221/2009 г., на ВКС, търговска колегия, І търговско отделение нередовността на сезирането има за правна последица и невъзможността да бъдат предприети процесуални действия, в това число не може да бъде разрешен повдигнатия правен спор, тъй като постановения акт не може да обвърже несъществуващата страна и съответно да породи търсените правни последици.

В Определение № 54 от 11.02.2009 г. по ч. т. д. № 401/2008 г., Т. к., І т. о. на ВКС много точно е обяснено защо е възможно обезсилване на издадена заповед за плащане срещу починал длъжник . Според разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК, е отклонение от принципната забрана по чл. 246 от ГПК за отмяна или изменение на решението от постановилия го съд. В заповедното производство е допустимо обезсилването на издадена заповед за изпълнение. За влизането в сила на заповедта за изпълнение е създаден специален ред в нормата на чл. 416 от ГПК - ако длъжникът не е подал възражение или подаденото възражение е оттеглено. Развитието на заповедното производство е поставено в зависимост от процесуалното поведение на длъжника и на заявителя - при оспорване на заповедта и непредявяване на иск по чл. 415, ал. 2 - заповедта се обезсилва, а в хипотезата по чл. 416 от ГПК - въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист. При първоначална липса на процесуално правоспособен длъжник заповедното производство в частта по оспорване на вземането, респ. по издаването на изпълнителен лист не би могло да продължи, поради което заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена от съда, който е постановил издаването й.

В практиката се срещат определения на въззивни съдебни състави / окръжен съд действащ като второинстонционен/ и районни съдии , които отказват за обезсилят издадена заповед срещу починал длъжник с мотива, че нямало специална законова норма, която да овластява съда да обезсили собствения си съдебен акт. Защитата срещу такива определения е частното обжалване. Това обаче няма да реши абсурдния казус някой да бъде осъден след смъртта си. Необходима е изрична разпоредба на закона, която за указва как да процедира съда, ако се окаже че е издал заповед за плащане срещу починал длъжник. Допълнението на ГПК е за предпочитане пред другата възможност- тълкувателно решение на ВКС, които да задължи съдилищата да решават еднакво гореописания казус.



ТРОМАВА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОЦЕДУРА НЕ Е БАРИЕРА СРЕЩУ ФАЛШИВИ ЧУЖДЕСТРАННИ ДИПЛОМИ

Всеки, който притежава диплома за завършено висше образование в учебно заведение извън България губи между шест месеца и една година в очакване българската държава да признае образователаната му степен. От дългата и тромава процедура губят дипломиралите се в чужбина бакалаври и магистри, защото не могат да започнат работа в България по специалността си. Губи и българската държава, защото докато мотае младите хора и пилее времето им за събиране и представяне на документи, на тях съвсем им се изпарява желанието да работят за нея.

Признаването на придобитото в чужбина висше образование се извършва на основание чл. 8 т.3 от Закона за висшето образование / в сила от 02.07.1999 г./ и по реда на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, приета от Министерския съвет на 14.08.2000 г. Създадената от държавата организация за признаване на висше образование, придобито в чужбина, наподобява модела, наследен от социализма. Действащите днес нормативни актове са приети преди присъединяването на България към Европейския съюз и затова не правят разграничение дали се признава диплома на гражданин на съюза, който се е обучавал във висше училище в държава-членка или се признава диплома на чужд гражданин, получена в трета страна. Условията и процедурата са еднакви за всички. Правото на ЕС не предвижда хармонизация на националните законодателства относно признаването на дипломи на висшисти, всяка държава –членка определя реда и условията , при които тя признава висше образование, придобито в чужд университет / по аргумент от чл. 165 от Лисабонския договор- консолидирана версия/. Европейски правила съществуват само относно т.нар. регламентирани професии/ лекари, медицински сестри, стоматолози, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти, архитекти, съдии, прокурори, адвокати/ и те са възприети от България в Закона за признаване на професионални кавилификации. Признаването на професионалите квалификации за регулираните професии/ изборени по-горе/ е различна процедура от тази за признаване на дипломи за завършено висше образование. Например на лекаря, завършил медицина в чужбина първо трябва да бъде призната дипломата за висше образование от министъра на образованието, след това министърът на здравеопазването трябва да признае професионалната квалификация ”лекар”, това всичко трае най-малко една година и чак след това младият лекар може да постъпи на работа в българска болница.

Република България е страна по Конвенция за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (№ 165), обн. ДВ. бр.51 от 23 .06.2000г., която е част от вътрешното право.

Според българските закони лицата, без оглед на тяхното гражданство, които са получили висше образование в чужбина имат право на признаване на придобитото образование от българската държава. Това е право, а не задължение. Липсата на държавно признаване на дипломата в България обаче няма да я направи невалидна.

За какво служи признаването от държавата на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища ? Според чл.6 от Наредбата признаването дава достъп до по-нататъшно обучение в системата на българското висше образование включително докторантура и улеснява на достъпа до пазара на труда. Последното е само една декларация. Практиката показва, че само при постъпване на „държавна работа” се изисква „държавно признаване” на чуждестранната диплома. Частните работодатели обикновено не се интересуват дали българският министър е признал чуждестранната диплома и не изискват съответното удостоверение.

Според закона компетентен орган за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище , е министърът на образованието, младежта и науката. Той се подпомага от Национален център за информация и документация. Процедурата за признаване протича в няколко етапа. Министърът назначава комисия от 12 членове с двугодишен мандат, която заседава поне веднъж месечно. Задълженията на комисията, в която освен държавни служители участват и хабилитирани лица са следните: проверява автентичността на дипломите и академичните справки; сравнява на данните от дипломата и другите представени документи с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България; взема решение за признаване на образователно-квалификационна степен на висшето образование или съответно за отказ то да бъде признато. Последният етап е издаване на удостоверение от министъра. Това удостоверение важи само на територията на Република България и не осигурява на притежателя си права, които той може да ползва в отношенията си с трети страни.

Удостоверението за признаване на висше образование не замества дипломата и не е част от нея. То е официален документ , който удостоверява, че висшето образование, придобито в чуждестранно висше училище съотвества на българските държавни изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските висши училища. Удостоверението, издадено от българското министерство на образованието, не е документ за автентичност на чуждестранната диплома, защото български държавен орган не притежава компетентност да удостоверява истинността и верността на чуждестранен официален документ. Такова удостоверяване може да извърши само оправомощен орган на държавата, в която е издадена дипломата по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, обн. ДВ бр 45 от 11.05.2001 г. Този документ, известен още като апостил, се поставя върху самата диплома и удостоверява истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало дипломата, и при необходимост автентичността на печата ,поставен върху нея.

При обосновано съмнение за истинността на представената за признаване в България чуждестранна диплома, българският орган по призване на дипломи- министърът на образованието, сезиран от назначената от него комисия, трябва незабавно да уведоми прокуратурата и полицията. Административният орган няма разследващи функции, затова той трябва да спре производството по признаване на дипломата докато се произнесе компетентният орган.

В България се дублират функциите на няколко държавни органа по признаване на дипломи и квалификации. Така например министърът на образованието признава дипломи за завършено висше образование, министърът на здравеопазването признава квалификациите на медицинските специалисти, министърът на земеделието признава квалификацията на ветеринарните лекари. Министърът на образованието координира дейностите по признаване на професионални квалификации и т.н. Случаят със злополучната висша държавна служителка и нейната фалшива чуждестранна диплома поставят въпроси за ефективността на системата за признаване на дипломи за висше образование и професионални калификации и за личната отговорност на лицата, които извършват тази дейност от името на държавата. Процедурата за признаване на чуждестранни дипломи за висше образование в България не представлява бариера срещу фалшиви чуждестранни дипломи, но е една от пречките висшисти от чужди университети да започнат работа в България

.



Удължава се срокът за пререгистрация на търговците

Очакваното удължаване на срока за пререгистрация в търговския регистър е на път да се случи. Министерскияг съвет е внесъл проект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, който до края на календарната година ще бъде приет. А ето и очакваните промени:

1. Удължава се срокът за пререгистграция с шест месеца

Търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 30 юни 2011 г.
2. Удостоверението за пререгистрация ще се подава до съда

Пререгистрацията се извършва чрез вписване в търговския регистър на търговеца или на клона на чуждестранния търговец и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление от търговеца, съответно от управителя на клона, отправено до съда по регистрацията. Съдът по регистрацията изпраща до агенцията удостоверение за актуално състояние с посочване на кода му по БУЛСТАТ, както и заверен учредителен акт, дружествен договор или устав, актуален към 31 декември 2007 г.

3. Едновременно с пререгистрацията на търговеца се извършва и пререгистрация на всичките му клонове.


Каква ще е съдбата на непререгистрираните търговци - въпрос, който вълнува много хора. Дългоочакваният огтовор вече е ясен и остава да бъде установен в закона.

Всички еднолични търговци, за които не е поискана пререгистрация до 30.06.2011 г. се считат за заличени от 1 юли 2011 г., а клоновете на чуждестранните търговци се считат за закрити.

Дейността на търговските дружества и кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация до 20.06.2011 г. се прекратява на 1 юли 2011 г. Търговските дружества и кооперациите, които не са се пререгистрирали до 30.06.2011 г. нямат право да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производства, да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплащат дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения. Извършените след 30 юни 2011 г. разпоредителни действия и сделки с имущество на търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност са нищожни.

Лицата, подали заявления до 30.06.2011 г., но получили отказ за пререгистрация ще бъдат служебно пререгистрирани, ако отказът бъде отменен.

При бездействие на управителните органи на търговските дружества да поискат пререгистрация до до 30 юни 2014 г. всяко заинтересувано лице може да подаде до съда по регистрацията заявление, с което да поиска пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговско дружество и кооперация. Заинтересувано лице е страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, съдилищата и другите държавни органи, държавните съдебни изпълнители, лицата, на които са възложени публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, Националната агенция за приходите, банките и всички други кредитори на дружеството, както и кредиторите на съдружници или на член-кооператори независимо от характера на вземанията им

Пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговско дружество и кооперация с прекратена дейност може да поиска и всеки съдружник, акционер, член-кооператор и член на управителен орган. Съдът по регистрацията изпраща на агенцията удостоверение за актуално състояние, учредителен акт, дружествен договор или устав. Агенцията пререгистрира търговеца, вписва ликвидацията, назначава и вписва ликвидатор.

След изтичане на 5 години от прекратяване на дейността на непререгистрираните търговски дружества и кооперации агенцията служебно заличава тези от тях, за които не е поискана пререгистрация и обявяване в ликвидация; за които ликвидацията не е приключила поради бездействие на ликвидатора и/или на заинтересуваното лице; за които не е открито производство за обявяване в несъстоятелност. Агенцията обявява списък на заличените търговски дружества и кооперации на електронната си страница.

Пълният текст на законопроекта може да бъде прочетен на Интернет страницата на Народното дъбрание.

Войната със съда срутва доверието в държавата

Не съм специалист по наказателно право и не се наемам да коментирам актовете на съда и прокуратурата по последната полицейска спецакция във връзка с покушението срещу Юри Галев. Затова давам линк към протокола от съдебното заседание на Софийския апелативен съд.   http://acs.court-bg.org/img/File/PressOffice/2010/pr-291-10.htm .

Р.s На недоволните от определението препоръчвам хубавия стар български филм "Прокурорът".

ВСИЧКИ ПЛАЩАМЕ ЗА ГАФОВЕТЕ НА „НАШАТА” ПОЛИЦИЯ

Случаите на полицейско насилие зачестяват и само извинение на министъра към пострадалите няма да спре негативната тенденция. Нараства и сумата на обезщетенията, които България трябва да плаща по осъдителни решения за нарушени граждански права. Тези пари се дават от бюджета на държавата, т.е обезщетенията на пострадалите са за сметка на всички граждани. Всички ние плащаме за „удоволствието” да гледаме по телевизията и вестниците в реалити формат проснати на земята полуголи мъже, а вече и жени, белезници, автомати и пр. Дори и да не искаме, ние сме принудени да търпим този филм и да плащаме за него..

При всеки показан арест се вижда превишаване на правата на полицаите, прилагане на непропорционални мерки и несъобразяване с разпоредбите на чл.74 и чл.75 от Закона за МВР. За това всеки потърпевш, било той заподозрян или по грешка малтретиран от полицията, има право да търси обезщетение. Някои пострадали от полицейско насилие си мълчат от страх, други търсят обществена подкрепа, трети знаят, че може да получат пари и си търсят правата. Обезщетенията, които присъжда Европейския съд по правата на човека варират между няколко хиляди до десетки хиляди Евро. А те могат да бъдат спестени на държавния бюджет, ако акциите на МВР се подготвят професионално и се извършват при спазване на всички законови изисквания. Това е начинът МВР министърът да напълни, т.е да не празни държавната хазна.

Защо полицаите газят закона и после ние гражданите трябва да плащаме за това? Ето това е въпросът, който има много отговори и полицейските началници ги знаят. Тогава защо допускат неподготвени , въоръжени служители да бъдат изпращани да арестуват хора. Отдавна юристи и правозащитни организации изтъкват по различни поводи, че редовият български полицай не познава НК, НПК, нито даже Закона за МВР. Редовият български полицай изпълнява само заповеди, но и за тази работа е нужно знание.

Не можеш да очакваш редовият полицай да съблюдава закона, когато агресивният PR на МВР му внушава, а не само на него, че полицията е олицетворение на закона и тя е тази, която скоро ще раздава правосъдие. Към това бих добавила и слабата професионална и физическа подготовка на тези, които извършват арести и претърсвания. След като са преминали първоначално професионално обучение никой повече не се грижи за тяхното образование и квалификация. Прокурата наблюдава и прикрива гафовете на полицията. След като се разшуми  в обществото, тогава се започват проверки и се налагат наказания. Иначе нарушенията се очекмеджават.

Ръководството на МВР нито се интересува, нито отделя средства за физическата подготовка на полицаите. Това най-добре се вижда през лятото. Повечето униформени полицаи на възраст над 35 години приличат на тюфлеци и респектират с шкембета и паласки от сланина.Тези лоени топки трудно могат да се защитят сами, ако при акция станат обект на посегателство. Затова естествената им реакция е винаги първи те да приложат физическа сила или направо да извадят оръжие. Страхът и инстинктът за самосъхрание са водещи при отсъствието на професионализъм. Затова жертви на полицейско насилие стават хора, които нито искат нито могат да окажат някаква съпротива на полицията.

 Когато не знаеш къде  и срещу кого  те праща  началникът и те е страх, хич не те е грижа за закона и правата на човека. Такъв е законът на джунглата. На битите от „нашата ”полиция плащаме всички.

ПО-ВИСОКИ СЪДЕБНИ ТАКСИ ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА

През последните 15 години ежегодно се правят корекции в тарифата за съдебните такси. Естествено тези корекции водеха към повишаване на таксите. През 2004 г. с решение № 295 от 16.01.2004 г. по адм.дело № 7738/2003 Върховният административен съд отмени като незаконосъобразни разпоредбите на постановлението на Министерския съвет, с което значително бяха повишени почти всички такси.

Тези дни сред юристите се заговори, че Министерството на правосъдието обмисляло скок на някои съдебни такси. Причината била тежкото финансово състояние на съдебната  система. Вероятното увеличение на таксите ще влезе в сила от 1 януари 2011 година.

Най-вероятно щели да се увеличат таксите, които се заплащат по административните производства. В момента сумите са – за физически лица 10 лв. и за юридически – 50 лева. Изказват се мнения от членове на Висшия съдебен съвет , че когато се гледали дела с големи финансови интереси, нямало пречка таксата да бъде процент от сумата, така както е при гражданските дела. Административните дела с големи финансови интереси са предимно дела по жалби срещу данъчни и митнически актове и обжалване на актове по Закона за устройство на територията. Ако за жалбите срещу данъчни актове се въведат пропорционални такси каквито са при гражданските искови дела, много малко търговци ще могат да си позволят съдебно обжалване.То и сега не излиза никак евтино, въпреки че държавната такса е 50 лв. Жалбата срещу данъчен акт не спира неговото изпълнение и жалбоподателят трябва да плати акта въпреки, че е обжалвал решението на данъчната администрация пред съда. Обжалването не може да мине без съдебни експертизи, за които хонорарите са от 200 лв. нагоре. Към това трябва да се прибави и адвокатския хонорар, който също не е малък и така за дело със сравнително малък интерес ще се плащат четири цифрени суми. Но не само в парите е проблемът. Повишавайки държавните такси по административни дела, правителството иска да ограничи съдебния контрол над актовете на администрацията. По-високите съдебни такси означават повече необжалваеми заповеди и решения и по-малко контрол над изпълнителната власт.

.