Удължава се срокът за пререгистрация на търговците

Очакваното удължаване на срока за пререгистрация в търговския регистър е на път да се случи. Министерскияг съвет е внесъл проект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, който до края на календарната година ще бъде приет. А ето и очакваните промени:

1. Удължава се срокът за пререгистграция с шест месеца

Търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 30 юни 2011 г.
2. Удостоверението за пререгистрация ще се подава до съда

Пререгистрацията се извършва чрез вписване в търговския регистър на търговеца или на клона на чуждестранния търговец и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление от търговеца, съответно от управителя на клона, отправено до съда по регистрацията. Съдът по регистрацията изпраща до агенцията удостоверение за актуално състояние с посочване на кода му по БУЛСТАТ, както и заверен учредителен акт, дружествен договор или устав, актуален към 31 декември 2007 г.

3. Едновременно с пререгистрацията на търговеца се извършва и пререгистрация на всичките му клонове.


Каква ще е съдбата на непререгистрираните търговци - въпрос, който вълнува много хора. Дългоочакваният огтовор вече е ясен и остава да бъде установен в закона.

Всички еднолични търговци, за които не е поискана пререгистрация до 30.06.2011 г. се считат за заличени от 1 юли 2011 г., а клоновете на чуждестранните търговци се считат за закрити.

Дейността на търговските дружества и кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация до 20.06.2011 г. се прекратява на 1 юли 2011 г. Търговските дружества и кооперациите, които не са се пререгистрирали до 30.06.2011 г. нямат право да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производства, да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплащат дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения. Извършените след 30 юни 2011 г. разпоредителни действия и сделки с имущество на търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност са нищожни.

Лицата, подали заявления до 30.06.2011 г., но получили отказ за пререгистрация ще бъдат служебно пререгистрирани, ако отказът бъде отменен.

При бездействие на управителните органи на търговските дружества да поискат пререгистрация до до 30 юни 2014 г. всяко заинтересувано лице може да подаде до съда по регистрацията заявление, с което да поиска пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговско дружество и кооперация. Заинтересувано лице е страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, съдилищата и другите държавни органи, държавните съдебни изпълнители, лицата, на които са възложени публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, Националната агенция за приходите, банките и всички други кредитори на дружеството, както и кредиторите на съдружници или на член-кооператори независимо от характера на вземанията им

Пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговско дружество и кооперация с прекратена дейност може да поиска и всеки съдружник, акционер, член-кооператор и член на управителен орган. Съдът по регистрацията изпраща на агенцията удостоверение за актуално състояние, учредителен акт, дружествен договор или устав. Агенцията пререгистрира търговеца, вписва ликвидацията, назначава и вписва ликвидатор.

След изтичане на 5 години от прекратяване на дейността на непререгистрираните търговски дружества и кооперации агенцията служебно заличава тези от тях, за които не е поискана пререгистрация и обявяване в ликвидация; за които ликвидацията не е приключила поради бездействие на ликвидатора и/или на заинтересуваното лице; за които не е открито производство за обявяване в несъстоятелност. Агенцията обявява списък на заличените търговски дружества и кооперации на електронната си страница.

Пълният текст на законопроекта може да бъде прочетен на Интернет страницата на Народното дъбрание.

Войната със съда срутва доверието в държавата

Не съм специалист по наказателно право и не се наемам да коментирам актовете на съда и прокуратурата по последната полицейска спецакция във връзка с покушението срещу Юри Галев. Затова давам линк към протокола от съдебното заседание на Софийския апелативен съд.   http://acs.court-bg.org/img/File/PressOffice/2010/pr-291-10.htm .

Р.s На недоволните от определението препоръчвам хубавия стар български филм "Прокурорът".

ВСИЧКИ ПЛАЩАМЕ ЗА ГАФОВЕТЕ НА „НАШАТА” ПОЛИЦИЯ

Случаите на полицейско насилие зачестяват и само извинение на министъра към пострадалите няма да спре негативната тенденция. Нараства и сумата на обезщетенията, които България трябва да плаща по осъдителни решения за нарушени граждански права. Тези пари се дават от бюджета на държавата, т.е обезщетенията на пострадалите са за сметка на всички граждани. Всички ние плащаме за „удоволствието” да гледаме по телевизията и вестниците в реалити формат проснати на земята полуголи мъже, а вече и жени, белезници, автомати и пр. Дори и да не искаме, ние сме принудени да търпим този филм и да плащаме за него..

При всеки показан арест се вижда превишаване на правата на полицаите, прилагане на непропорционални мерки и несъобразяване с разпоредбите на чл.74 и чл.75 от Закона за МВР. За това всеки потърпевш, било той заподозрян или по грешка малтретиран от полицията, има право да търси обезщетение. Някои пострадали от полицейско насилие си мълчат от страх, други търсят обществена подкрепа, трети знаят, че може да получат пари и си търсят правата. Обезщетенията, които присъжда Европейския съд по правата на човека варират между няколко хиляди до десетки хиляди Евро. А те могат да бъдат спестени на държавния бюджет, ако акциите на МВР се подготвят професионално и се извършват при спазване на всички законови изисквания. Това е начинът МВР министърът да напълни, т.е да не празни държавната хазна.

Защо полицаите газят закона и после ние гражданите трябва да плащаме за това? Ето това е въпросът, който има много отговори и полицейските началници ги знаят. Тогава защо допускат неподготвени , въоръжени служители да бъдат изпращани да арестуват хора. Отдавна юристи и правозащитни организации изтъкват по различни поводи, че редовият български полицай не познава НК, НПК, нито даже Закона за МВР. Редовият български полицай изпълнява само заповеди, но и за тази работа е нужно знание.

Не можеш да очакваш редовият полицай да съблюдава закона, когато агресивният PR на МВР му внушава, а не само на него, че полицията е олицетворение на закона и тя е тази, която скоро ще раздава правосъдие. Към това бих добавила и слабата професионална и физическа подготовка на тези, които извършват арести и претърсвания. След като са преминали първоначално професионално обучение никой повече не се грижи за тяхното образование и квалификация. Прокурата наблюдава и прикрива гафовете на полицията. След като се разшуми  в обществото, тогава се започват проверки и се налагат наказания. Иначе нарушенията се очекмеджават.

Ръководството на МВР нито се интересува, нито отделя средства за физическата подготовка на полицаите. Това най-добре се вижда през лятото. Повечето униформени полицаи на възраст над 35 години приличат на тюфлеци и респектират с шкембета и паласки от сланина.Тези лоени топки трудно могат да се защитят сами, ако при акция станат обект на посегателство. Затова естествената им реакция е винаги първи те да приложат физическа сила или направо да извадят оръжие. Страхът и инстинктът за самосъхрание са водещи при отсъствието на професионализъм. Затова жертви на полицейско насилие стават хора, които нито искат нито могат да окажат някаква съпротива на полицията.

 Когато не знаеш къде  и срещу кого  те праща  началникът и те е страх, хич не те е грижа за закона и правата на човека. Такъв е законът на джунглата. На битите от „нашата ”полиция плащаме всички.

ПО-ВИСОКИ СЪДЕБНИ ТАКСИ ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА

През последните 15 години ежегодно се правят корекции в тарифата за съдебните такси. Естествено тези корекции водеха към повишаване на таксите. През 2004 г. с решение № 295 от 16.01.2004 г. по адм.дело № 7738/2003 Върховният административен съд отмени като незаконосъобразни разпоредбите на постановлението на Министерския съвет, с което значително бяха повишени почти всички такси.

Тези дни сред юристите се заговори, че Министерството на правосъдието обмисляло скок на някои съдебни такси. Причината била тежкото финансово състояние на съдебната  система. Вероятното увеличение на таксите ще влезе в сила от 1 януари 2011 година.

Най-вероятно щели да се увеличат таксите, които се заплащат по административните производства. В момента сумите са – за физически лица 10 лв. и за юридически – 50 лева. Изказват се мнения от членове на Висшия съдебен съвет , че когато се гледали дела с големи финансови интереси, нямало пречка таксата да бъде процент от сумата, така както е при гражданските дела. Административните дела с големи финансови интереси са предимно дела по жалби срещу данъчни и митнически актове и обжалване на актове по Закона за устройство на територията. Ако за жалбите срещу данъчни актове се въведат пропорционални такси каквито са при гражданските искови дела, много малко търговци ще могат да си позволят съдебно обжалване.То и сега не излиза никак евтино, въпреки че държавната такса е 50 лв. Жалбата срещу данъчен акт не спира неговото изпълнение и жалбоподателят трябва да плати акта въпреки, че е обжалвал решението на данъчната администрация пред съда. Обжалването не може да мине без съдебни експертизи, за които хонорарите са от 200 лв. нагоре. Към това трябва да се прибави и адвокатския хонорар, който също не е малък и така за дело със сравнително малък интерес ще се плащат четири цифрени суми. Но не само в парите е проблемът. Повишавайки държавните такси по административни дела, правителството иска да ограничи съдебния контрол над актовете на администрацията. По-високите съдебни такси означават повече необжалваеми заповеди и решения и по-малко контрол над изпълнителната власт.

.

СОЛЕНИ ГЛОБИ ЗА ТЪРГОВЦИТЕ, НЕ ПРЕДСТАВИЛИ ФИНАНСОВИЯ СИ ОТЧЕТ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

Слухът, който витаеше из реалното и интернет пространството, че срокът за подаване на годишен финансов отчет/ГФО/ в търговския регистър ще бъде удължен, се оказа партенка. Депутатите не рачиха да дадат отсрочка на търговците. Който търговец е успял да входира отчета си в навреме регистъра, се спасява от солена глоба.

 

Санкциите за не публикуване на ГФО са: глоба от 1500 до 2000 лв. за физическите лица, имащи задължение за публикуване на ГФО, а това са управители и изпълнителни директори на търговски дружества,  и имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.за юридическо лице и едноличен търговец. Ако административнонаказващият орган реши може да наложи едновременно глоба на управтителя и имуществена санкция на дружеството.Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.

Административно-наказателната отговорност при не публикуване на ГФО е предвидена в чл.47, ал.3 от Зсч. НАП установява нарушенията , свързани със задължението за публикуване на ГФО и издава наказателните постановления. До преди месеци приходната агенция не се занимаваше с този вид нарушение, но от скоро доста дружества получиха покани да се явят в данъчната служба за да подпишат констативен акт. Нали трябва да се пълни хазната, а нарушители –бол.

 

И пак всички се втурнаха в последния момент да бъдат изрядни. А някои още си мислят, че ще минат между капките.

СЪД ПРЕКРАТИ ДОГОВОР ЗА НАЕМ ПОРАДИ ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА

Наскоро попаднах на любопитно решение на Варненския апелативен съд, който е разгледал като втора инстанция дело, заведено от наемател на магазин в търговски център. Ищецът е поискал от съда да прекрати наемния договор, защото оборотът в магазина паднал заради ниската покупателна способност на посетителите на търговския център, а наемодателят не се е съгласил да намали наема.

 Наемателят се  позовал на чл.307 от Търговския закон, който дава възможност на съда по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

 

Това е първото решение на български съд, в което е преценено влиянието на икономическата криза върху наемното правоотношение в търговски център.. При първоинстанционното разглеждане на делото във Варненския окръжен съд искът за прекратяване на наемния договор поради „стопанска непоносимост по чл.307 от ТЗ” е бил отхвърлен.

Варненският апелативен съд е намерил, че изпълнението на договора при изменените обстоятелства/икономическата криза/ би довело до пълна икономическа невъзможност на длъжника да плаща наема. Запазването на договора се преценява като противоречащо на общите правни принципи за съблюдаване еквивалентността на престациите, предпазване на предприятието на длъжника от икономическа непоносимост, принципите на справедливостта и добросъвестността.

Как ще се развие по-нататък делото не знам, но ако има касационно разглеждане, резултатът ще бъде от значение за съдебната практика . Не е известно дали има заведени други такива дела в страната, но на този етап наемателите в моловете и другите скъпи търговски обекти предпочитат да стачкуват.

Тези, които се интересуват от казуса могат да прочетат съдебното решение тук http://www.advokatatanasova.com/turgovsko_pravo_sadebna_praktika.html

 

ОТ МНОГО ПУБЛИЧНОСТ ГЛАВА БОЛИ

Като подхванах темата за търговския регистър искам да си кажа и другото, което ме смущава по този въпрос.. Това е прекалената публичност на регистъра. Нашият законодател толкова много се престарал, че вместо да изпише вежди избожда очи. В чл. 11. от Закона за Търговския регистър се казва, че всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. Съгласно закона Агенцията по вписванията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази. Твърдя ,че такова нещо няма в Германия, Австрия и Чехия, от където по електронен път съм се снабдявала с удостоверения за регистрирани там дружества. Предполагам, че и в други държави  няма такъв неограничен и безплатен достъп до чужди лични и фирмени данни.

Чрез българския търговски регистър всеки анонимен потребител, стига да владее български език , от всяка точка на земното кълбо чрез интернет има достъп до имена, адреси, ЕГН, номера на лични карти, образци от подписи на всички лица, представляващи и управляващи търговски дружества и еднолични търговци, регистрирани в България. Това е законосъобразно и по този въпрос вече се е произнесла Комисията за защита на личните данни с решение , което може да бъде прочетено тук  http://www.cpdp.bg/index.php?p=element_view&aid=177

Търговският регистър има за цел да направи известни на трети лица основните данни за търговците, а това са фирмата, седалището и адреса на управление, регистрирания капитал и имената на лицата, които представляват дружеството. Според Търговския закон това са данните, които се обявяват и стават известни на третите лица. Какво пише в протоколите от общите събрания, какви декларации са направили членовете на управителните органи и други фирмени документи, не са обстоятелства, от които трети лица могат да черпят права, затова тази информация не бива да бъде обществено достъпна.

Доказателствата за законосъобразност на възникване на дружеството и последващите промени в него са необходими за да се постанови вписване или отказ .Затова достъп до тези документи трябва да имат само длъжностните лица по регистрацията Ако възникне някакъв фирмен спор или има данни за извършено престъпление, заинтересуваните лица трябва да имат възможност да се снабдят с копия от фирмените документи или техния електронен образ. В момента всеки може да чете и принтира всякакви документи и да употребява съдържащите се в тях данни за всякакви цели, включително и престъпни. Обяснимо е притеснението на хората, които по необходимост предоставяме личните се данни се в регистъра. Злоупотреби са възможни всякакви.