Първата ми реакция беше, че това е негово право и една достойна постъпка. След това прочетох Закона за ордените и медалите на Република България. От него разбрах, че съгласно чл.2 , ал.2 от закона този орден е вторият по старшинство орден след орден ”Стара планина” и с него се награждават български и чужди граждани, които имат значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката. В закона е уредена процедурата за даване на предложения и издаване на указ за награждаване, но не е казано какво се случва ако някой не иска да бъде награден. В случая господин Христов е реагирал преди издаването на президентския указ и логично би било президентът да се съобрази с волята му и да не издаде указ за награждаването му. Иначе неявяването на поета на церемонията за връчване на държавните награди би се превърнало в политически въпрос, какъвто поетът не би искал да повдига и това е видно от писмото му до Министерския съвет.
За мен отказът на поета от държавна награда е морален акт. Всеки има право според своите убеждения да приеме или отхвърли чуждото признание, та дори то да идва от най-високопоставените хора в държавата. Подразних се от светкавично публикуваните в нета писания на някои уважавани от мен журналисти, които използуваха достойната постъпка на поета и политизираха темата. Спомних си думите на баща ми, който в годините на развития социализъм получи орден ”Кирил и Методий”, с който нито веднъж през живота си не се закичи. Като се върна в къщи след награждаването татко, светла му памет, каза : „За какво ми е орден, когато всички образовани хора в града ме познават и поздравяват, когато ме срещнат.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар