понеделник, 28 март 2011 г.

Длъжниците могат свободно да пътуват в ЕС, ама не съвсем

Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд реши, че заповедта, с която се прилага принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските документи за самоличност (чл. 76, т. 3 отм.) подлежи на отмяна от съда, когато противоречи на Директива 2004/38/ЕО. Това е диспозитивът на Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. и е задължителен на всички административни съдилища в България, които са длъжни занапред да съобразяват решенията си с тълкуването, което дадоха върховните магистрати.

Делото беше образувано по предложение на бившия председател на ВАС Константин Пенчев , който на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт зададе на Общото събрание на колегиите въпроса „Подлежи ли на отмяна от съда заповедта за налагане на принудителна административна мярка, издадена на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските документи за самоличност (респективно чл. 76, т. 3 (отм.) от същия закон), поради противоречие с Директива 2004/38? ?”. Деветнадесет съдии са изразили мотивирано становище, че Общото събрание на съдиите при ВАС е следвало да отклони искането на председателя на ВАС за приемане на тълкувателно решение и са подписали решението с особено мнение. Сред подписалите с особено мнение е и съдия-докладчикът по делото Соня Янкулова. Според нея и още десет нейни колеги Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по поставения въпрос, защото той изисква да се установи точното съдържание на разпоредбите на европейското първично и производно право – Договора за функциониране на Европейския съюз и Директива 2004/38/ЕО.

Основните положения в мотивите на тълкувателното постановление са следните:


1. Основен принцип на правото на Европейския съюз е приматът му над националното право. Правото на Европейския съюз е с безусловно предимство, в случай на противоречие, пред действащото национално право. С оглед на това следва да бъде отменена от съда като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена на основание чл. 75, т. 6, респективно чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), ако противоречи на конкретна норма на Директива 2004/38/ЕО, която норма има директен ефект.

2. Нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД въвежда ограничение на правото на свободно движение и на пребиваване в рамките на територията на държавите - членки на Европейския съюз, което всеки български гражданин има като гражданин на Европейския съюз - чл. 20, §1 Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС).

3. Съгласно разпоредбата на чл. 27, §1 на Директива 2004/38/ЕО държавите членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства само по съображения, свързани с обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве. Тези ограничения се тълкуват стеснително и не могат да бъдат схващани като обща клауза. В обхвата на тези изключения държавите членки са свободни да поставят определени императивни интереси на обществото, но като „зачитат всички правила на общностното право, които, от една страна, целят да ограничат дискреционната власт на държавите членки в това отношение, а от друга, да гарантират, че правата на адресата на рестриктивните мерки са защитени”

4.Европейският законодател, допускайки тези ограничения при упражняването на основното субективно право на гражданите на Европейския съюз – правото на свободно движение, установява и гаранции – ясни и конкретни изисквания, които следва да са налице при прилагане на ограниченията. Гаранциите са: забрана за позоваване на съображения за икономически цели изискване мерките да са в съответствие с принципа на пропорционалност и на недискриминация, да се основават изключително на личното поведение на субекта , както и личното поведение да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото .

5. Налаганите ограничителни мерки по съображения за обществен ред или обществена сигурност трябва да са съответни на степента на опасност, която конкретните обстоятелства от личното поведение на лицето разкриват. Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен интерес, да засягат в най-малка степен правата на частното лице.

6. При констатиране на това противоречие между европейското и националното право националният съдия е длъжен, в рамките на своята компетентност, „да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма” , както и „без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред”


Тълкувателно постановление № 2 от 22..03.2011 г на ВАС не разрешава окончателно проблема на длъжниците, на които е забранено да напускат страната. Това решение има действие за бъдеще и то касае само случаите, при които тепърва ще бъде прилагана принудителната административна мярка по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД . Жалбоподателите ще могат да се позоват на тълкувателното решение на ВАС само, ако са обжалвали пред административния съд заповедта на МВР, с която им е наложена забрана да напускат страната. Това неминуемо ще доведе до увеличаване на броя на съдебно административните производства, защото само съдът може да отмени заповедта , ако тя противоречи на Директива 2004/38. Полицейските началници, които са оправомощени да налагат принудителната мярка по искане най-често на съдебните изпълнители са длъжни да се издадат съответната заповед. Нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е императивна и задължава МВР при надлежно сезиране, единствено да установи наличието на визираните в хипотезата на нормата факти и ако ги констатира – да наложи принудителната мярка. Органът няма право да извършва каквато и да било преценка на други факти и обстоятелства, в т.ч. и на такива, които са индивидуални за конкретния адресат.

 
При констатиране на това противоречие между Директива 2004/38 и чл. 75, т. 6 от ЗБЛД административният съдия е длъжен, в рамките на своята компетентност, „да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма” , както и „без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред”. Това гласи тълкувателното постановление. На ход е народното събрание да приведе Закона за българските лични документи в съответствие с европейското законодателство. Дотогава длъжниците към физически и юридически лица, в т.ч тези срещу които има образувани изпълнителни дела за плащане на сметки за ток, парно, вода, телефон и други, преди да предприемат пътуване в чужбина трябва да проверят в паспортните служби за евентуална забрана да напускат страната.


Няма коментари:

Публикуване на коментар