четвъртък, 29 април 2010 г.

ВЗЕМАНИЯТА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ОТ АБОНАТИТЕ Й СЕ ПОГАСЯВАТ С ТРИГОДИШНА ДАВНОСТ

Погасителната давност не погасява задължението за плащане, а правото на кредитора да търси съдебна защита или принудително изпълнение. Давността не се прилага служебно от съда, защото тя е право на длъжника и той решава дали да се възползва от него. За да отблъсне претенцията на кредитора, длъжникът изрично трябва да се позове на изтекла в негова полза давност и това става чрез иск за недължимост на вземането или чрез възражение срещу иск за плащане, предявен от кредитора срещу длъжника.

 
Масовата практика на топлофикационните дружества е претендирането на неплатени сметки от абонати за последните 5 и повече години. В съдебните спорове с предмет  неплатени месечни сметки за парно съдилищата не еднакво решават въпроса дали да приложат общата петгодишна или кратката тригодишна давност спрямо длъжниците.

През миналата и настоящата година Върховният касационен съд е допуснал касационно разглеждане на спорове за неплатени месечни вноски към Топлофикация с мотив за  наличие на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК  разрешаване на значим за изхода на делото материалноправен въпрос, а именно дали месечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и съответно приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност.


В Решение N 168 от 22.12.2009 г. по търговско дело № 408/2009 година  ВКС, Търговска колегия, второ отделение приема, че задължението за плащане на консумираното количество топлинна енергия на месечни вноски представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж и това задължение се погасява с изтичането на тригодишен срок. Изискуемостта и давността за всяко периодично вземане настъпват поотделно, а за приложенето на специалната погасителна давност съгласно чл.111 б.”в” ЗЗД не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.


Цитираното по-горе съдебно решение обвързва само страните по спора, но то е показателно за актуалната практика на Върховния касационен съд по дела от и срещу топлофикационни дружества за неплатени сметки на техни абонати. Несъобразяването с практиката на ВКС е основание за допускане на касационно обжалване на дела. Затова въззивните и първоинстанционните съдилища следва да съобразяват решенията си с установената от върховната инстанция практика. Топлофикационните дружества обаче продължават да търсят вземанията си от абонати за пет години назад, а понякога и за повече. Събраните погасени по давност вземания не са недължимоплатени и не могат да бъдат поискани обратно.

Текстът на решението на ВКС може да прочетете тук: http://www.vks.bg/vks_p03.php




петък, 23 април 2010 г.

КАКВО СПЕСТЯВАМЕ С ПРЕРЕГИСТРАЦИЯТА В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР НА НЕРАБОТЕЩО ДРУЖЕСТВО

Има много хора, които са регистрирали търговски дружества и не извършват дейност. Те знаят, че след 31.12.2010 г. фирмите им ще бъдат служебно прекратени и се надяват това да стане без тяхно участие.

За разлика от пререгистрацията служебното прекратяване на търговско дружество не означава безплатна услуга, предоставена от държавата. След 30 юни 2011 г. Агенцията по вписванията ще започне да назначава служебно ликвидатори, ако до тази дата тя не успее да намери управител, изпълнителен директор или неограничено отговорен съдружник, комуто да възложи извършването на ликвидацията. Списъкът на служебните ликвидатори вече е одобрен и публикуван на сайта на търговския регистър. Разноските за производството по ликвидация са за сметка на търговеца. Той дължи месечна заплата на ликвидатора. Заплатата на служебния ликвидатор се определя от агенцията. Служебната ликвидация трябва да приключи за 6 месеца, което означава, че ликвидаторат може да вземе до шест месечни заплати.

Най-важното, което хората не знаят е, че членовете на управителните органи отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството, свързани с производството по ликвидация след служебно прекратяване на дружеството.Това е уредено в § 5, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър. В закона е указано, че ако имуществото на търговеца е недостатъчно да покрие разноските по ликвидацията, те се поемат от агенцията за сметка на събираните по чл. 12 такси.


Държавата  обаче няма да пропусне да си събере парите, които е дала за заплати на ликвидаторите. Тъй като управителите, членовете на съветите на директорите и неограничено отговорните съдружници носят солидарна отговорност за разноските по ликвидацията, нищо чудно някой ден те да получат на домашния си адрес известие, че имат установено публично държавно вземане, което трябва да се плати в определен срок.


Пререгистрацията в търговския регистър, съвместена с искане за откриване на производство по ликвидация на дружеството, спестява всички описани по-горе разноски. Освен това държавна такса не се дължи.

четвъртък, 15 април 2010 г.

Светлозар Бенчев -един от най-деликатните съвременни български художници



За Светлозар Бенчев , когото лично познавам от много години, изкуството е  цивилизационната  форма за овладяване на хаоса, а рисунката е своеобразен опит за медитация. Той е един от художниците, които поддържат романтизма. Творбите му звучат нежно, леко, ефирно, може би защото той не споделя агресията, която блика от много съвременни художествени произведения. Светозар има теми, които през годините го вълнуват и той периодично се връща към тях. Една от тях е "Дама с шапка" - съвременният човек с неговите мечти. Това е символът на цивилизацията, която иска да излезе с някаква идея отгоре, нова мисъл, мечта, измерение. Но и вид елегантност на духа. Другата е "Стихиите" и борбата и хармонията между тях. Художникът има по-глобален поглед към Вселената и Космоса, към силите на водата, огъня, земята, въздуха.


Светозар Бенчев е доцент, ръководител на катедра „Рисуване” В Националната художествена академия. Негови творби притежават галерии в Париж, Линц, Баден Баден, Амстердам, Токио.


В Арт център „Алтера” от 8 април до 5 май 2010 г. е представена изложбата на Светозар Бенчев „ ОБЕКТИ- рисунки и живопис”. Според автора обектът в изкуството е създадена от художника алтернативна реалност. Той може да бъде и самодостатъчен като художествен факт, но може да е и проводник на разнопосочни послания. Независимо дали е дву- или триизмерен, той очаква активното отношение на зрителя, който влиза в контакт с него, откривайки закодираните логика, смисъл и подтекст.


Какво се случва докато наблюдаваме обектите ? Странна метаморфоза! Наред с реалните предмети – шапка, крило, череши - навлизат внушения от един иреален, фантастичен свят.Двата свята-реалният и иреалният –се сливат и ни обхваща усещане за безвремие, за пространство, в което липсват отправните точки Тук е Сега. Зрителят възприема изобразените персонажи със стойности и категории, неподатливи на времето: хармония, медитация, стремеж към единение с природата...

Снимките, които публикувам са предоставени с любезната съдействие на г-жа Дима Недялкова-Каприева от Арт център „ Алтера”, бул.”Драган Цанков” 36 /сградата на Интерпред/ партер – вляво, тел.: 969 32 30, GSM: 0888 408 599 e-mail: galeria_altera@mail.bg, http://www.altera-bg.com/

































понеделник, 12 април 2010 г.

ЩО Е ТО "ФИСКАЛНО" ТЪЛКУВАНЕ НА ЗАКОНА ?

За "фискално " тълкуване на закона чух за първи път от журналист по повод указанието на НАП, с което данъчната администрация се опита да увеличи задълженията за социални осигуровки на съдружниците в ООД. Без да претендирам за научност ще се опитам да дам определение за „фискално” тълкуване на закона. Фискално е тълкуването на закона, при което на правната норма се придава смисъл, служещ за увеличаване на задълженията и намаляване на правата на данъчните субекти. Всеки студент по право ще ме репликира, че това е противоконституционно, защото данъци, данъчни облекчения и данъчни утежнения могат да се установяват само със закон. Да, ама НАП има друго виждане по въпроса.

Аз обаче имам нов пример за „фискално”тълкуване на закона. С чл. 22 а от Закона за доходите на физическите лица , в сила от 01.01.2010 г., е въведено данъчно облекчение за млади семейства. За да възникне тази данъчна преференция трябва едновременно да са изпълнени три условия. Тук иде реч за първото от тях, а именно договорът за ипотечен кредит да е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак. На пръв прочит текстът е ясен. За да се ползва данъчното облекчение е необходим граждански брак. Законът не поставя изрично изискване, кога трябва да е сключен бракът. НАП е решила обаче, че нейните служители няма да разберат правилно закона и им е изпратила писмо с изх. № 91-00-41 от 29.01.2010 г. В него се казва „ ако договорът за ипотечен кредит е сключен преди сключването на гражданския брак, няма да е налице първото от условията, при наличието на които може да се ползва данъчното облекчение за млади семейства. Освен това, изискването лицата да "имат" сключен граждански брак трябва да е налице и към 31 декември на годината, за която ще се ползва данъчното облекчение”. С това писмо НАП орязва правата на младите семейства, които са сключили граждански брак след като са изтеглили кредит за закупуване на жилище. Като имаме пред вид, че младите хора съжителстват без брак , купуват жилище с ипотечен кредит и чак след това се женят официално, можем да твърдим, че повечето от младите семейства  няма да могат да ползват законовата облага заради тълкуванията на някой чиновник от НАП.

Всеки тълкува закона така както може и както си иска и това не е обезпокоително, защото не всяко тълкуване е задължително. Според чл. 51 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. Задължително тълкуване на данъчни закони може да дава само Народното събрание. В определени от закона случаи съдът също може да дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това обаче не се отнася за съдебни решения, с които се отменят ревизионни актове. Дори и съдът не може да дава задължителни тълкувания на правни норми, с които се установяват данъчни задължения.


Писмото на НАП, с което „фискално” се тълкува чл. 22 а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, създаде обичайното объркване сред данъкоплатците. За пореден път НАП си присвоява функцията на законодател. Вероятно някои от правоимащите ще се откажат да поискат намаляване на дължимия данък, други ще пробват да се възползват от облагата. Срокът е до 30 април 2010 г. Данъчното облекчение ще се реализира чрез актове за прихващане и възстановяване. Те , както и отказите да се издадат такива актове, подлежат на обжалване. С други думи, ще има работа за адвокатите. Ама това ли беше целта на „фискалното тълкуване” ? Щото целта на закона е друга и тя е ясно дефинирана в мотивите към законопроекта за промяна на ЗДДФЛ.

За тези, които не можаха да разберат текста ми за „фискалното” тълуване на закона, ще кажа кратко „Царят дава, пъдарят не дава”.









сряда, 7 април 2010 г.

ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ НА СТРАНАТА НА ДАНЪЧЕН ДЛЪЖНИК

Наскоро НАП публично оповести намерението си да отнема задграничните паспорти на български граждани, които дължат големи парични суми за данъци, осигуровки и глоби.

Уважението към закона изисква да се придържаме стриктно към правните норми и да кажем следното: МВР може да не допусне напускане на страната на лице, което има неплатени задължения към държавата за данъци, осигуровки и глоби. Това е т.нар. принудителна мярка съгласно чл.75 т.5 от Закона за българските лични документи. Тя се прилага спрямо лица, които имат неплатени задължения в размер над 5 000 лева , които са получили призовка за доброволно изпълнение от публичния изпълнител и не са представили обезпечение в размер на лихвите и главницата.


Едновременно със или след поканата за доброволно изпълнение публичният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи  да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. За фиска забраната за напускане на страната на данъчен длажник е една възможност да се гарантира по-бързо издължаване на гражданите и фирмите към бюджета. До сега тази мярка се прилагаше предимно за управители и директори на дружества, които имат неплатени данъчни задължения в големи размери. Оправдано е намерението на данъчната администрация за по-стриктно прилагане на закона към всички длъжници, особено в условията на финансова криза.

В средствата за масова информация представители на данъчната администрация правят некоректни изявления относно принудителната административна мярка, която имат намерение да налагат спрямо данъчните длъжници. Неверни са твърденията, че от мярката щели да бъдат засегнати само лица, които пътуват извън Европейския съюз със задраничен паспорт. Данъчните длъжници с наложена принудителна мярка по чл.75, ал.5 от Закона за българските лични документи няма да бъдат допускани от МВР да преминават държавните граници на Република България без значение дали представят на граничните полицаи лична карта или задграничен паспорт.


Принудителната административна мярка ”забрана за напускане на страната” се налага с мотивирана заповед от длъжностни лица, упълномощени от министъра на МВР да упражняват съответното правомощие, обикновено това са директорите на ОДМВР. Издаването на заповедите и тяхното обжалване се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата срещу заповедта не спира изпълнението.

събота, 3 април 2010 г.

Телевизиите в България се превърнаха в пресслужби на МВР



От няколко месеца телевизиите в България се надпреварват да излъчват служебна видео информация на МВР за проведени показни арести. Телевизионният зрител видя с какво огнестрелно оръжие се извършват арестите, какви предпазни средства и уреди за нощно виждане ползват полицаите по време на акции, показани бяха и всички видове помощни средства, с които българската полицията разполага. Служебните филми на МВР могат да подпомогнат вътрешноведомствени проверки и разследвания за правилност и законосъобразност на проведените полицейски мероприятия. Кадрите могат да се ползват при обучение на бъдещи полицаи как не трябва да се извършват арести например: мъж по пижама, проснат по очи на домашния килим с насочени срещу него дула на автомати, друг мъж в болничен коридор сам си подава ръцете да му сложат белезници и след това бива принуден да коленичи пред арестуващите го полицаи и т.н.

Служебните филми на МВР не са подходящи за излъчване по телевизията, защото публично показват грешките на полицаите, а понякога и превишаване на правата им . Вместо за повишаване на рейтинга на министерството и неговите началници, филмите на МВР могат да предизвикат разследавния , дисциплинарни или наказателни санкции за участващите в акциите полицаи. Ето защо, за разпространението на тези филми е необходимо съгласието на участниците в тях. Надянатата маска на лицето не прави полицаите нито безправни, нито безотговорни.

Арестът не е изпълнение на наложено наказание. Полицейското задържане по чл. 63, ал.1 от ЗМВР и задържането под стража по чл.63 от НПК са мерки за неотклонение, чиято единствена  цел е да се попречи на заподозрения и обвиняемия да се укрият и/или да извършат друго престъпление. Според чл. 64 от ЗВМР на лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 5, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. При задържането под стража полицаите са длъжни да пазят човешкото достойнство на арестуваните лица, дори те да са заподозрени в извършване на тежко престъпление.

Филмираните арести са служебна информация на МВР и то има право да откаже достъп до нея, ако достъпът  засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация /чл.37, ал.1 т.2 от Закона за достъп до общестена инфорамация/. Под трето лице трябва да се разбира не само арестувания, но и членовете на неговото семейство, собственика на жилището или офиса,където е извършено задържането. Пресцентърът на МВР не се съобразява с тази разпоредба на закона и не само, че не отказва достъп до своята служебна информация,  но сам я предлага на телевизиите.

Показването по телевизията на кадри с арестуваните, направени в близък план, в унизителни пози и показващи лицата  им нарушава техни основни граждански и конституционни права. Арестуваният е невинен до доказване на противното и никой няма право да заснема и разпростанява публично кадри с  неговото задържане под стража без съгласието на фотографираните лица, а това е не  само арестуваният, но и маскираните полицаи до него. От това, което видях по телевизията, ми стана ясно, че полицията е използвала непропорционални силови мерки и е изразходвала излишни държавни средства при задържане на лица, които не оказват никаква съпротива при задържането им . Пък и времето и мястото на арестите не предполагат, че тези задържаните могат да използат оръжие и взрив. Унизително беше, че след обезвреждането на задържаните същите бяха фотографирани с белезници под дулото на полицейското оръжие, за назидание на телевизионните зрители.

Служебните филми на МВР, излъчвани по телевизиите , често пъти съдържат класифицирана информация. Затова  авторитетните европейски телевизии не показват самите арести, а само заснети в далечен план кадри по извеждането на арестуваните и качването им в полицейските кoли. 

Ако редакторите на телевизионните новини бяха се замислили над това, което им предоставя пресцентъра на МВР и не бяха допуснали показването на скандалните реплики на един софийски прокурор, който по време на арест произнесе присъда на задържания, щеше да бъде спестен всеобщия резил, че през 21 век България все още не е правова държава. Какъв беше общественият интерес от показаните кадри - да разберат хората, че може да бъде арестуван бивш министър или да видят как  един прокурор нарушава закона по време на полицейска акция?

По въпроса за публичните арести вече много се пише и говори, вероятно ще има заведени дела срещу държавата, МВР и някои обслужващи го телевизии.

За да не си чешим езиците напразно и да бъдем общественополезни, нека поставим следните теми за обсъждане сред юристи, журналисти и PR специалисти: Трябва ли да има професионални журналистически стандарти за излъчване по телевизията на кадри от полицейски акции? Какво да бъде съотношението между обществения интерес за информираност и защитата на достойнството на личността при показване на полицейски арести ? Длъжно ли МВР да отказва достъп до служебната си информация, когато този достъп засяга интересите на трето лице и няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация ? По смисъла на Закона за достъп до обществена информация по „трето лице” следва да се разбира не само арестувания, но и членовете на неговото семейство, лицето в чийто дом или офис се извършва ареста и др. Кой следи дали с излъчваната по телевизията служебна информация от МВР не се разкрива държавна тайна по смисъла на Закона за класифицираната информация ? Длъжни ли са журналистите да съблюдават гражданските права на лица, уличени в извършване на престъпление. Имат ли право телевизионните журналисти на лична преценка кои от представените им от МВР кадри да показват публично и носят ли за това отговорност?