събота, 3 април 2010 г.

Телевизиите в България се превърнаха в пресслужби на МВР



От няколко месеца телевизиите в България се надпреварват да излъчват служебна видео информация на МВР за проведени показни арести. Телевизионният зрител видя с какво огнестрелно оръжие се извършват арестите, какви предпазни средства и уреди за нощно виждане ползват полицаите по време на акции, показани бяха и всички видове помощни средства, с които българската полицията разполага. Служебните филми на МВР могат да подпомогнат вътрешноведомствени проверки и разследвания за правилност и законосъобразност на проведените полицейски мероприятия. Кадрите могат да се ползват при обучение на бъдещи полицаи как не трябва да се извършват арести например: мъж по пижама, проснат по очи на домашния килим с насочени срещу него дула на автомати, друг мъж в болничен коридор сам си подава ръцете да му сложат белезници и след това бива принуден да коленичи пред арестуващите го полицаи и т.н.

Служебните филми на МВР не са подходящи за излъчване по телевизията, защото публично показват грешките на полицаите, а понякога и превишаване на правата им . Вместо за повишаване на рейтинга на министерството и неговите началници, филмите на МВР могат да предизвикат разследавния , дисциплинарни или наказателни санкции за участващите в акциите полицаи. Ето защо, за разпространението на тези филми е необходимо съгласието на участниците в тях. Надянатата маска на лицето не прави полицаите нито безправни, нито безотговорни.

Арестът не е изпълнение на наложено наказание. Полицейското задържане по чл. 63, ал.1 от ЗМВР и задържането под стража по чл.63 от НПК са мерки за неотклонение, чиято единствена  цел е да се попречи на заподозрения и обвиняемия да се укрият и/или да извършат друго престъпление. Според чл. 64 от ЗВМР на лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 5, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. При задържането под стража полицаите са длъжни да пазят човешкото достойнство на арестуваните лица, дори те да са заподозрени в извършване на тежко престъпление.

Филмираните арести са служебна информация на МВР и то има право да откаже достъп до нея, ако достъпът  засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация /чл.37, ал.1 т.2 от Закона за достъп до общестена инфорамация/. Под трето лице трябва да се разбира не само арестувания, но и членовете на неговото семейство, собственика на жилището или офиса,където е извършено задържането. Пресцентърът на МВР не се съобразява с тази разпоредба на закона и не само, че не отказва достъп до своята служебна информация,  но сам я предлага на телевизиите.

Показването по телевизията на кадри с арестуваните, направени в близък план, в унизителни пози и показващи лицата  им нарушава техни основни граждански и конституционни права. Арестуваният е невинен до доказване на противното и никой няма право да заснема и разпростанява публично кадри с  неговото задържане под стража без съгласието на фотографираните лица, а това е не  само арестуваният, но и маскираните полицаи до него. От това, което видях по телевизията, ми стана ясно, че полицията е използвала непропорционални силови мерки и е изразходвала излишни държавни средства при задържане на лица, които не оказват никаква съпротива при задържането им . Пък и времето и мястото на арестите не предполагат, че тези задържаните могат да използат оръжие и взрив. Унизително беше, че след обезвреждането на задържаните същите бяха фотографирани с белезници под дулото на полицейското оръжие, за назидание на телевизионните зрители.

Служебните филми на МВР, излъчвани по телевизиите , често пъти съдържат класифицирана информация. Затова  авторитетните европейски телевизии не показват самите арести, а само заснети в далечен план кадри по извеждането на арестуваните и качването им в полицейските кoли. 

Ако редакторите на телевизионните новини бяха се замислили над това, което им предоставя пресцентъра на МВР и не бяха допуснали показването на скандалните реплики на един софийски прокурор, който по време на арест произнесе присъда на задържания, щеше да бъде спестен всеобщия резил, че през 21 век България все още не е правова държава. Какъв беше общественият интерес от показаните кадри - да разберат хората, че може да бъде арестуван бивш министър или да видят как  един прокурор нарушава закона по време на полицейска акция?

По въпроса за публичните арести вече много се пише и говори, вероятно ще има заведени дела срещу държавата, МВР и някои обслужващи го телевизии.

За да не си чешим езиците напразно и да бъдем общественополезни, нека поставим следните теми за обсъждане сред юристи, журналисти и PR специалисти: Трябва ли да има професионални журналистически стандарти за излъчване по телевизията на кадри от полицейски акции? Какво да бъде съотношението между обществения интерес за информираност и защитата на достойнството на личността при показване на полицейски арести ? Длъжно ли МВР да отказва достъп до служебната си информация, когато този достъп засяга интересите на трето лице и няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация ? По смисъла на Закона за достъп до обществена информация по „трето лице” следва да се разбира не само арестувания, но и членовете на неговото семейство, лицето в чийто дом или офис се извършва ареста и др. Кой следи дали с излъчваната по телевизията служебна информация от МВР не се разкрива държавна тайна по смисъла на Закона за класифицираната информация ? Длъжни ли са журналистите да съблюдават гражданските права на лица, уличени в извършване на престъпление. Имат ли право телевизионните журналисти на лична преценка кои от представените им от МВР кадри да показват публично и носят ли за това отговорност?

1 коментар:

  1. М. Стоилова4 април 2010 г., 8:20

    Въпросите, които задавате са наистина сериозни и отговорите са важни, надявам се, за цялото ни общество. За съжаление, в моменти на кризи по скоро на моралните ценности в едно общество, натрупване на негативизъм и неудовлетвореност, вместо да се обединяваме около позитивни каузи, търсим възмездие на всяка цена, някой, когото да разпънем публично. Именно защото обществените очаквания са големи, нараства отговорността и на правоохранителите, и на медиите да въведат добрия тон, да спазват закона и да не се поддават на собствените си страсти за момента слава/висок рейтинг чрез скандала или унижението на известни личности. Да, нека виновните бъдат осъдени, но и нека не допускаме да изпаднем в ситуация всеки от нас да доказва, че няма сестра

    ОтговорИзтриване