вторник, 30 март 2010 г.

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ. Кой я издава ?

Европейската заповед за плащане се издава от съответния орган във всяка една държава-членка, който е компетентен според местното законодателство по отношение на европейски заповеди за плащане или свързаните с тях въпроси. Най-често това е съд, чиято местна и функционална подсъдност се уреждат от вътрешното процесуално право.

Компетентен да издаде европейска заповед за плащане е съдът на държавата-членка, в която длъжникът има местоживеене, независимо от неговото гражданство.
Особена комепетентност е определена за случаи на потребителски договори.Ако длъжник е потребителят и договорът е сключен с цел , която може да бъде считана като попадаща извън неговата професионална дейност, единствено съдилищата на държавата-членка по местоживеенето на ответника по смисъла на член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001, са компетентни да издадат срещу него европейска заповед за плащане.
Според общите правила за компетентност, ако български гражданин или юридическо лице, регистрирано в България, имат длъжник в друга държава –членка, те трябва да сезират нейния съд.

Български съд трябва да издаде европейска заповед за плащане срещу длъжници, които живеят в България. Те могат да бъдат български граждани, граждани на други държави-членки на ЕС или граждани на държави, извън ЕС. За чуждите граждани важи правилото, че те трябва да пребивават на територията на България на законно основание и да имат регистриран постоянен адрес. Компетентността на българския съд се определя от чл. 625 от ГПК и това е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, окръжният съд по седалището на юридическото лице-длъжник или окръжният съд по местоизпълнението. В последния случай това е мястото, където длъжникът има имоти или други вещи, които могат да бъдат предмет на принудително изпълнение за удовлетворяване на парични вземания.

По правилото за специална компетентност на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, европейска заповед за изпълнение може да бъде издадена от съд на държава –членка, различна от тази, в която е местоживеенето на длъжника. Това е само в случай, че вземането произхожда от договор. В този случай компетентен е съдът на държавата-членка по местоизпълнението на задължението. Ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е: в случай на продажба на стоки, мястото в държава-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, а в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава-членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. Например: български търговец е трябвало да достави стоки в Германия, но не е изпълнил точно задължението си и за това е била уговорена неустойка. Германският купувач може да се обърне към германски съд и да се снабди с европейска заповед за плащане на неустойката срещу длъжника си в България.

Ако срещу длъжник с местоживеене в България е издадена европейска заповед за плащане от съда на друга държава – членка, български съд трябва да издаде изпълнителен лист. Според чл. 627 от ГПК молбата за издаване на такъв документ се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.

Няма коментари:

Публикуване на коментар