Всеки, който притежава диплома за завършено висше образование в учебно заведение извън България губи между шест месеца и една година в очакване българската държава да признае образователаната му степен. От дългата и тромава процедура губят дипломиралите се в чужбина бакалаври и магистри, защото не могат да започнат работа в България по специалността си. Губи и българската държава, защото докато мотае младите хора и пилее времето им за събиране и представяне на документи, на тях съвсем им се изпарява желанието да работят за нея.
Признаването на придобитото в чужбина висше образование се извършва на основание чл. 8 т.3 от Закона за висшето образование / в сила от 02.07.1999 г./ и по реда на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, приета от Министерския съвет на 14.08.2000 г. Създадената от държавата организация за признаване на висше образование, придобито в чужбина, наподобява модела, наследен от социализма. Действащите днес нормативни актове са приети преди присъединяването на България към Европейския съюз и затова не правят разграничение дали се признава диплома на гражданин на съюза, който се е обучавал във висше училище в държава-членка или се признава диплома на чужд гражданин, получена в трета страна. Условията и процедурата са еднакви за всички. Правото на ЕС не предвижда хармонизация на националните законодателства относно признаването на дипломи на висшисти, всяка държава –членка определя реда и условията , при които тя признава висше образование, придобито в чужд университет / по аргумент от чл. 165 от Лисабонския договор- консолидирана версия/. Европейски правила съществуват само относно т.нар. регламентирани професии/ лекари, медицински сестри, стоматолози, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти, архитекти, съдии, прокурори, адвокати/ и те са възприети от България в Закона за признаване на професионални кавилификации. Признаването на професионалите квалификации за регулираните професии/ изборени по-горе/ е различна процедура от тази за признаване на дипломи за завършено висше образование. Например на лекаря, завършил медицина в чужбина първо трябва да бъде призната дипломата за висше образование от министъра на образованието, след това министърът на здравеопазването трябва да признае професионалната квалификация ”лекар”, това всичко трае най-малко една година и чак след това младият лекар може да постъпи на работа в българска болница.
Република България е страна по Конвенция за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (№ 165), обн. ДВ. бр.51 от 23 .06.2000г., която е част от вътрешното право.
Според българските закони лицата, без оглед на тяхното гражданство, които са получили висше образование в чужбина имат право на признаване на придобитото образование от българската държава. Това е право, а не задължение. Липсата на държавно признаване на дипломата в България обаче няма да я направи невалидна.
За какво служи признаването от държавата на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища ? Според чл.6 от Наредбата признаването дава достъп до по-нататъшно обучение в системата на българското висше образование включително докторантура и улеснява на достъпа до пазара на труда. Последното е само една декларация. Практиката показва, че само при постъпване на „държавна работа” се изисква „държавно признаване” на чуждестранната диплома. Частните работодатели обикновено не се интересуват дали българският министър е признал чуждестранната диплома и не изискват съответното удостоверение.
Според закона компетентен орган за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище , е министърът на образованието, младежта и науката. Той се подпомага от Национален център за информация и документация. Процедурата за признаване протича в няколко етапа. Министърът назначава комисия от 12 членове с двугодишен мандат, която заседава поне веднъж месечно. Задълженията на комисията, в която освен държавни служители участват и хабилитирани лица са следните: проверява автентичността на дипломите и академичните справки; сравнява на данните от дипломата и другите представени документи с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България; взема решение за признаване на образователно-квалификационна степен на висшето образование или съответно за отказ то да бъде признато. Последният етап е издаване на удостоверение от министъра. Това удостоверение важи само на територията на Република България и не осигурява на притежателя си права, които той може да ползва в отношенията си с трети страни.
Удостоверението за признаване на висше образование не замества дипломата и не е част от нея. То е официален документ , който удостоверява, че висшето образование, придобито в чуждестранно висше училище съотвества на българските държавни изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските висши училища. Удостоверението, издадено от българското министерство на образованието, не е документ за автентичност на чуждестранната диплома, защото български държавен орган не притежава компетентност да удостоверява истинността и верността на чуждестранен официален документ. Такова удостоверяване може да извърши само оправомощен орган на държавата, в която е издадена дипломата по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, обн. ДВ бр 45 от 11.05.2001 г. Този документ, известен още като апостил, се поставя върху самата диплома и удостоверява истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало дипломата, и при необходимост автентичността на печата ,поставен върху нея.
При обосновано съмнение за истинността на представената за признаване в България чуждестранна диплома, българският орган по призване на дипломи- министърът на образованието, сезиран от назначената от него комисия, трябва незабавно да уведоми прокуратурата и полицията. Административният орган няма разследващи функции, затова той трябва да спре производството по признаване на дипломата докато се произнесе компетентният орган.
В България се дублират функциите на няколко държавни органа по признаване на дипломи и квалификации. Така например министърът на образованието признава дипломи за завършено висше образование, министърът на здравеопазването признава квалификациите на медицинските специалисти, министърът на земеделието признава квалификацията на ветеринарните лекари. Министърът на образованието координира дейностите по признаване на професионални квалификации и т.н. Случаят със злополучната висша държавна служителка и нейната фалшива чуждестранна диплома поставят въпроси за ефективността на системата за признаване на дипломи за висше образование и професионални калификации и за личната отговорност на лицата, които извършват тази дейност от името на държавата. Процедурата за признаване на чуждестранни дипломи за висше образование в България не представлява бариера срещу фалшиви чуждестранни дипломи, но е една от пречките висшисти от чужди университети да започнат работа в България
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар