петък, 19 февруари 2010 г.

Договорът изключва претенцията за неимуществени вреди при неизпълнение

В практиката ми редовно се сблъсквам с проблема за търсене на неимуществена обезвреда за неизпълнен договор и изпитвам затруднение да обясня на клиентите ми защо няма да им бъде присъдено обезщетение за морални вреди например при закъснение за предаване на ползваването на новопростроена сграда, за слабо налягане на водата, за често спиране и/или ниско напрежение на електрическия ток и др.

В българското договорно право заплащането на неимуществени вреди е рядко изключение и се проявава само при извънсъдебно уреждане на спор или при арбитраж.

Невъзможността за обезщетяване на неимуществени вреди при неизпълнение на договорни задължения не се съдържа изрично в закон. Според практиката, наложена от Върховния съд през 70-те години на миналия век, останала непроменена и до днес, обезщетението за неимуществени вреди е уредено в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и тъй като тази норма се съдържа в раздела за непозволено увреждане, тя намира не намира приложение при договорите. Според съдебната практика при неизпълнение или лошо изпълнение на договор на обезвреда подлежат само тези вреди, които се изразяват в претърпяна загуба и/или пропусната полза. Съдът тълкува законовата норма систематично и отказва да приеме, че тя се отнася и за договорната отговорност.

Българското право дава приоритет на вида на правоотношението пред факта и тежестта на нарушението. При непозволеното увреждане деецът носи много по-тежка отговорност, отколкото страната, която не е изпълнила свое договорно задължение. Щом е налице договор, увредената от неизпълнеието му страна може да бъде обезщетена само за това, че се е намалило нейното имущество. Стресът, страданията, притесненията на гражданите нямат значение, ако те са сключили договор и другата страна не го е изпълнила точно. Това схващане може да е било приемливо за обществото през 1952 г., когато е бил създаден ЗЗД. Сега обаче икономическата и правна реалност е друга. Въпреки това законът и неговото тълкуване от съда остават непроменени и подвласти на принципа, че само при деликт се търпят морални вреди. Житейският опит категорично опровергава това остаряло правно разбиране за вредите. Ето един пример: ако гражданин е закупил автомобил с повреден двигател и не е знаел за този дефект, той може да търси от продавача само разходите за ремонт на двигателя или евентуално подмяна на двигателя. Ако същият двигател е бил повреден при пътнотранспортно произшествие, собственикът на колата може да претендира освен разноските за отстраняване на повредата и неимуществени вреди за претърпените страдания и притеснения. Друг пример: ако строителят забави предаването на апартамента, който е бил продаден на зелено, той няма да бъде осъден за неприятните преживявания и стреса, които е причинил на собствениците.

Българските съдилища не присъждат обезщетения за неимуществени вреди на юридически лица- търговски дружества, кооперации, сдружения. Съдебната практика отрича възможността да се обезщетяват юридически лица за неимуществени вради и ограничава кръга на тези вреди до физически и емоционални болки и страдания, каквито може да търпи само физическо лице.

Невъзможността да се търси репарация за морални вреди от неизпълнение на договорни задължения създават поводи за осъждане на България от Европейския съд по правата на човека.

В държавите, които признават неимуществени обезщетения за лошо изпълнение на договор, угрозата неизправната страна да бъде осъдена да плати големи суми дисциплинира хората да изпълняват стриктно задълженията си. В България е време е да се промени старото схващане, че обезщетенията за неимуществени вреди са средство за облагодетелстване и да започне да се гледа на възможността за присъждането им като превенция срещу нарушаване на договорите.

1 коментар: