събота, 15 май 2010 г.

СВОБОДАТА ДА НЕ СИ ПЛАТИШ ДЪЛГА

Една от темите, които в последно време развълнуваха  интернет -обществото у нас е едно решение на Върховния административен съд, което оставя в сила отмяната на наложена забрана на един български гражданин да напуска страната заради неплатен частен дълг. На сайта си публикувах резюме на съдебния акт и линк към пълния му текст. http://www.advokatatanasova.com/sabirane_na_vzemania_sadebna_praktika.html  От статистиката на сайта установих, че към тази тема има голям интерес, освен това получих запитвания от хора, които искат да се отменят същите принудителни мерки наложени спрямо тях. Това ме провокира да направя следните уточнения:.

1. Решение № 3909 от 24.03.2010 г. по адм. дело № 13704/2009 на Върховния административен съд на Република България - Седмо отделение е задължително само за страните в съдебното производство, а това са гражданинът К и директорът на Столична дирекция ”Полиция”, издал обжалваната заповед. Решението на ВАС по конкретно дело не е основание за отмяна на всички наложени забрани за напускане на страната, постановени на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС .


2. Решение № 3909 / 2010 г. на ВАС-VІІ отд. има значение за развитието на административното правосъдие с оглед прякото прилагане на норми на европейското право. Административният съд София-град и ВАС са приложили пряко Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 относно правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки, защото към момента на издаване на обжалваната заповед на директора на Столична дирекция”Полиция”, Република България не е въвела въпросната директива във вътрешното си законодателство. Иначе директивите на европейския парламент нямат пряко приложение в страните –членки на съюза. Съставът на VІІ отд на ВАС е приел, че отменения чл.76, ал.3 на ЗБДС противоречи на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО и затова по силата на върховенството на правото на Европейския съюз над вътрешното право не се е съобразил с разпоредбата на българския закон. Тук е мястото да отбележа, че съдиите от АС София-град и ВАС-VІІ отд., които са постановили коментираните решения, са се старали много и са изложили задълбочени и сериозно аргументирани мотиви към своите актове.


3. Влезлите в сила заповеди за налагане принудителната мярка по 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС не могат да бъдат отменени на основание Решение № 3909 / 2010 г. на ВАС-VІІ отд., защото решението на ВАС по конкретно дело не е правно основание по чл. 99 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ за възобновяване на производството по издаване на административни актове, нито пък е основание по чл. 239 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение.


4. По времето, когато се е водил процеса, завършил с Решение № 3909 / 2010 г. на ВАС-VІІ, спорната разпоредба на чл.76, ал.3 от ЗБДС беше отменена, променено е и заглавието на закона в Закон за българските лични документи /ЗБЛД/. От 25.12.2009 г. е в сила обаче нова разпоредба с аналогично съдържание, а именно ал.6 на чл.75, която гласи: ”Не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение.” С други думи и след въвеждане на европейските директиви, подробно описани в ЗБЛД ЗАБРАНАТА ЗА НАПУСКАНЕ НА СТРАНАТА на български и други граждани , законно пребиваващи в България, заради необезпечен дълг към български и чужди физически и юридически лица ОСТАВА.

 
5. В § 5 от Преходни и Заключителни разпоредби към ЗБЛД, публикуван в брой 26 от 2010 г. на Държавен вестник, е указано, че в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, т.е от 10.07.2010 г., се прекратява действието на принудителните административни мерки, приложени със заповеди на основание разпоредбите на отменените т. 2, 4, 5, 6, 7 и 8 на чл. 76. Алинея 3, която казваше ,че може да не се разреши напускане на страната, на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение, Е ПРОПУСНАТА в отмяната. Наложените забрани на тези лица, запазват действието си, което говори за изричната воля на българския законодател да забрани на граждани, които са осъдени за парични задължения към други лица и не са предприели плащане или поне обезпечаване на дълга си, да напускат страната.

 
6. Докато отменената разпоредба на чл. 76, ал.3 от ЗБДС даваше възможност на компетентния орган на МВР да прецени дали да наложи забрана на едно лице да напуска страната заради неплатен частен дълг, новата разпоредба на чл.75, ал.5 от ЗБЛД вменява задължение на съответните полицейски началници да наложат забраната щом има надлежно искане за това.


7. При действащия Закон за българските документи за самоличност /ЗБДС/ над всеки длъжник, независимо дали е български гражданин или законно пребиваващ в страната чужденец, грози опасността да му бъде забранено да напуска страната.


Всеки, който е имал търпението да прочете скучния ми текст, много лесно сам ще стигне до правилния отговор на въпроса свободен ли е българинът да пътува в чужбина без да е платил дълговете си в България.

4 коментара:

  1. Благодаря Ви за изчерпателното обяснение.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен8 юни 2010 г., 11:55

    az ne razbrax otmenen li e tozi zakon ili vse o6te e v sila.az imam samo 2000 xil leva dalgove kam 4astana firma mogat li da mi nalojat zabrana za patuvane zad granica.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  4. Законът за българските лични документи не е отменен и до излизането на депутатите в лятна ваканция няма постъпил проект за промяна на закона, касаеща отмяната на текстовете, уреждащи забраната на длъжниците да напускат страната.

    ОтговорИзтриване