ЩО Е ТО "ФИСКАЛНО" ТЪЛКУВАНЕ НА ЗАКОНА ?

За "фискално " тълкуване на закона чух за първи път от журналист по повод указанието на НАП, с което данъчната администрация се опита да увеличи задълженията за социални осигуровки на съдружниците в ООД. Без да претендирам за научност ще се опитам да дам определение за „фискално” тълкуване на закона. Фискално е тълкуването на закона, при което на правната норма се придава смисъл, служещ за увеличаване на задълженията и намаляване на правата на данъчните субекти. Всеки студент по право ще ме репликира, че това е противоконституционно, защото данъци, данъчни облекчения и данъчни утежнения могат да се установяват само със закон. Да, ама НАП има друго виждане по въпроса.

Аз обаче имам нов пример за „фискално”тълкуване на закона. С чл. 22 а от Закона за доходите на физическите лица , в сила от 01.01.2010 г., е въведено данъчно облекчение за млади семейства. За да възникне тази данъчна преференция трябва едновременно да са изпълнени три условия. Тук иде реч за първото от тях, а именно договорът за ипотечен кредит да е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак. На пръв прочит текстът е ясен. За да се ползва данъчното облекчение е необходим граждански брак. Законът не поставя изрично изискване, кога трябва да е сключен бракът. НАП е решила обаче, че нейните служители няма да разберат правилно закона и им е изпратила писмо с изх. № 91-00-41 от 29.01.2010 г. В него се казва „ ако договорът за ипотечен кредит е сключен преди сключването на гражданския брак, няма да е налице първото от условията, при наличието на които може да се ползва данъчното облекчение за млади семейства. Освен това, изискването лицата да "имат" сключен граждански брак трябва да е налице и към 31 декември на годината, за която ще се ползва данъчното облекчение”. С това писмо НАП орязва правата на младите семейства, които са сключили граждански брак след като са изтеглили кредит за закупуване на жилище. Като имаме пред вид, че младите хора съжителстват без брак , купуват жилище с ипотечен кредит и чак след това се женят официално, можем да твърдим, че повечето от младите семейства  няма да могат да ползват законовата облага заради тълкуванията на някой чиновник от НАП.

Всеки тълкува закона така както може и както си иска и това не е обезпокоително, защото не всяко тълкуване е задължително. Според чл. 51 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. Задължително тълкуване на данъчни закони може да дава само Народното събрание. В определени от закона случаи съдът също може да дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това обаче не се отнася за съдебни решения, с които се отменят ревизионни актове. Дори и съдът не може да дава задължителни тълкувания на правни норми, с които се установяват данъчни задължения.

Писмото на НАП, с което „фискално” се тълкува чл. 22 а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, създаде обичайното объркване сред данъкоплатците. За пореден път НАП си присвоява функцията на законодател. Вероятно някои от правоимащите ще се откажат да поискат намаляване на дължимия данък, други ще пробват да се възползват от облагата. Срокът е до 30 април 2010 г. Данъчното облекчение ще се реализира чрез актове за прихващане и възстановяване. Те , както и отказите да се издадат такива актове, подлежат на обжалване. С други думи, ще има работа за адвокатите. Ама това ли беше целта на „фискалното тълкуване” ? Щото целта на закона е друга и тя е ясно дефинирана в мотивите към законопроекта за промяна на ЗДДФЛ.

За тези, които не можаха да разберат текста ми за „фискалното” тълуване на закона, ще кажа кратко „Царят дава, пъдарят не дава”.